По–детайлната регламентация на действията по разпореждане с общински имоти би спомогнала за повишаване на ефективността и ефикасността на извършваните разпоредителни сделки, се посочва в обобщения доклад за резултатите от извършените одити на дейността по управление и разпореждане с недвижими имоти - частна общинска собственост, в общините за периода от 01.01.1998 г. до 31.12.2005 г.
В обобщения доклад са изведени общите и типични резултати от извършените одити в деветнадесет общини - Благоевград, Бургас, Варна, Велико Търново, Видин, Враца, Кюстендил, Монтана, Нова Загора, Перник, Плевен, Пловдив, Русе, Силистра, Стара Загора, Шумен, Хасково, Ямбол и Столична община, и правните предпоставки за осигуряване на ефективност при разпореждането с общинска собственост. (Докладите за резултатите от тези одити са публикувани на интернет страницата).
Решенията за разпоредителните сделки се взимат за всеки конкретен случай без общинските съвети да имат приети програми за управление и разпореждане с общинските имоти.
Поради липса на законово изискаване дейността по разпореждане с общинската собственост е осъществявана без да има публичност на данните за общинските имоти, което ограничава конкурентното начало и инициативата и се създават предпоставки за корупционни практики.
Допълването на правната уредба със задължителни условия и изисквания за допустимост на замените, като вид разпоредителни сделки би осигурило „защита интересите на общината” при спазване принципите на публичност, прозрачност и конкурентност.
При апортирането в търговски дружества на имоти – общинска собственост, са установени негативни практики, при които апортираните имоти се продават от дружествата като общините се лишават от приходите от продажбата им. По този начин дружествата косвено се финансират с бюджетни средства, осъществява се скрита приватизация на апортираните имоти и се избягва установеният от Закона за общинската собственост (ЗОС) ред за разпореждане с общинското имущество.
В по-голяма част от одитираните общини не е определен ред, по който кметът да се отчита пред съответния общински съвет, с което не е осигурен механизъм за контрол върху дейността по разпореждане.
Със свое решение Сметната палата прие предложения за промени в ЗОС, които са изпратени в Народното събрание.
Предложения за изменения и допълнения на ЗОС:
1. Да се създадат разпоредби със задължение за общинските съвети да приемат програми и планове за дейността по придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество, както и на програми и планове за развитие на стопанската дейност на общината, с ясно формулирани цели и приоритети.
2. Да се предвиди изрично задължаване на общинския съвет да създаде публичен регистър на разпоредителните сделки с общинско имущество, в който задължително да се вписват данни за насрещната страна по сделката, за нейната цена, съответно за цените на заменяните имоти и за имота, предмет на сделката.
3. Да се предвиди, че общинските съвети взимат решения за разпореждане с общинско имущество с квалифицирано мнозинство и въз основа на мотивирано писмено предложение на лицето, което предлага извършването на такава сделка.
4. Да бъдат създадени разпоредби, изискващи от общинските съвети при вземане на решения за замяна на имот – частна общинска собственост, да приемат правни и финансово-икономически анализи и мотиви, обосноваващи целесъобразността на замяната като способ за разпореждане. Посочените анализи и мотиви следва да се прилагат към предложенията на кмета за извършване на замени и да бъдат основа за вземане на решения за извършването им. Обект на нормативна уредба следва да бъде и изискването за изготвяне и приемане на ясни и точни критерии за допустимост на имотите - обект на замяна.
С цел постигане на по-голяма публичност, прозрачност и ефективност предлагаме да бъде обсъдена и възможността за прилагане на конкурсния подход при извършването на замените.
5. В ЗОС да бъдат създадени разпоредби, които да задължават общинските съвети да вземат решения за апортиране на имоти в капитала на търговските дружества въз основа на правни и финансово-икономически анализи на дружеството и на имота – предмет на апорт, и въз основа на мотиви, обосноваващи целесъобразността на предлагания апорт в сравнение с другите методи за участие при учредяване на търговско дружество или за увеличаване на неговия капитал.
В нормативна уредба следва да бъде включено и задължение за изготвяне и приемане на ясни и точни критерии за допустимост на имотите, които могат да бъдат обект на апорти. Необходима е правна регламентация на съдържанието на договорите, с които се възлага управлението на общинските търговски дружества, с предвидени в тях задължения и санкции в случай на неизпълнение.