Сметната палата извърши одит на подготовката за управление на евросредствата през новия програмен период

Сметната палата извърши одит на изпълнението „Подготовка за управление на средствата от фондовете по Общата стратегическа рамка на Европейския съюз през новия програмен период 2014-2020 г.” за периода от 01.01.2012 г. до 30.09.2013 г.

Процесът на подготовка на Споразумението за партньорство между Република България и Европейската комисия (ЕК) и програмите се осъществява в силно динамична среда, предвид липсата на влезли в сила регламенти до декември 2013 г., уреждащи правилата за управление на фондовете, от една страна, и процеса на национално ниво, включващ множеството ангажирани институции и представители на гражданите и бизнеса.

Анализът на различията, потребностите за развитие и потенциала за растеж на Република България, представен в Споразумението за партньорство, потвърждава, че България е най-изостаналата държава в ЕС по показатели, като например бедност или социално изключване, здравеопазване, секторна структура на икономиката, иновации, производителност на труда, енергийна интензивност, публично управление, контрол на корупцията и върховенството на закона и т.н. И като резултат от тази негативна ситуация България е изправена пред демографска криза с най-силно изразена тенденция за намаляване на населението в работоспособна възраст в световен мащаб.

До 30.09.2013 г. не е извършена приоритизация на проблемите по първопричинност, значимост и въздействие, за да се изберат оптималните и ефикасни решения, с максимална полезност за стойността си, предвид и ограниченото финансиране. Разпиляването на усилия и средства, с обхващане на всичките възможни тематични цели, ограничава вероятността за постигането на икономическо, социално и териториално сближаване на България до средните показатели в ЕС и след 2020 г.

В стратегическите и програмни документи успешно са разпознати и посочени проблеми с пряко влияние върху растежа и заетостта. Неуспешни обаче са усилията при преодоляването на проблеми в ключови области като: демографско развитие, здравеопазване, образование, производителност на труда и заетост. Определена е насоката за развитие, но не са обхванати основни стратегически документи и няма яснота по отношение на желаната степен на промяната. В резултат неефективни мерки от настоящия програмен период се възпроизвеждат в проектите на стратегическите и програмни документи за новия програмен период, което отново предпоставя последните места на България в ЕС по развитие в съответните области в края на седемгодишния период.

Извършен е анализ на институционалната рамка, но не са проучени силните и слабите страни от редуциране броя на програмите, предвид опита от настоящия програмен период и новите реалности. Възприема се като цяло досегашният модел на програми по сектори, което вероятно осигурява приемственост по отношение на успехите, но и на неуспехите. Увеличават се и рисковете свързани с осигуряване на адекватна концентрация на помощта, поражда трудности за интегритет на проектите за постигане на синергия и неоптимизация на административните разходи.

Предвид и очаквания ръст на брутния вътрешен продукт, според прогнозите на българските институции, обосновано може да се твърди и на този етап, че няма разумни очаквания България да се приближи съществено до средноевропейското ниво по социално икономическо развитие и след 2020 г.

В проекта на Споразумение за партньорство са заложени очаквани резултати, които не очертават ясно размера на търсената промяна и не адресират възможности за последваща оценка на изпълнението на тематичните цели. Избягва се като цяло рефериране към европейски или международни показатели.

Следва да се постави акцент върху рамката за мониторинг на изпълнението на последващите условия като се откроят механизмите и процедурите за контрол, с оглед защитата на финансовите интереси на страната.

Потенциал, който следва да бъде използван при изпълнението на програмите през новия програмен период, във връзка с доброто (ефективно, ефикасно и икономично) управление на средствата от ЕС може да се осигури посредством:

-       наличие на разбираема, предвидима, гъвкава и практична нормативна рамка за управление на средствата от ЕС;

-       оптимизиране на структурата за управление и контрол на програмите и насочването й в услуга на бенефициера;

-       отпадане на излишните бюрократични усложнения и контроли, които не добавят стойност;

-       промяна на фокуса при кандидатстване и изпълнение на проекти от спазване на процедура и събиране на документация към търсене на реални резултати и ефекти от изпълнение на проектите;

-       въвеждане на предварителни контроли за осигуряване на разумност на бюджетите на проектите при отчитане на мащаба (разходни лимити, сравнение с други проекти, информация за пазарните цени, опростени разходи и др.);

-       въвеждане на цялостно електронно управление на програмите;

-       управление на рисковете от институционална нестабилност и политическа намеса;

-       подсилване на административния капацитет на бенефициерите, насочено по същество към изпълняване на дейностите на практика (производство на продукти и предоставяне на услуги, изграждане на инфраструктура, реализация на пазара и износ, търсене на финансиране, нововъведения, управление на проекти), а не към знания за бюрократичните правила и процедури.

Наблюдава се прогрес при подготовката на Споразумението за партньорство и програмите от гледна точка на подобряване на качеството им, но са необходими допълнителни усилия за превенция на рисковете от неизпълнение на предварителни условия, подобряване на нормативната и административна рамка, създаване на система за мониторинг и оценка, подобряване достъпността до средствата от ЕС и оптимизиране на административната тежест.

В противен случай, България отново ще бъде изправена пред опасността от спиране на плащанията от ЕК, финансови корекции и неизпълнение на целите и през новия програмен период и в крайна сметка няма да преодолее значителното си изоставане.