Само една от 15 проверени държави спазва изискванията на стандартите за качество на въздуха

Изискванията на международните и европейски стандарти за качество на атмосферния въздух не успяват да постигнат 14 от проверените 15 държави. Нещо повече, много правителства не са предприели ефективни мерки за подобряването на качеството на въздуха и опазването на здравето на населението. Това са изводите от осъществения съвместен одит на 15 Върховни одитни институции, включително  българската Сметна палата, и Европейската сметна палата. Качеството на атмосферния въздух е в съответствие с всички изисквания на европейските стандарти единствено в Естония.

Основната цел на извършения съвместен одит от върховните одитни институции от 14 европейски държави, одитната институция на Израел и Европейската сметна палата, е да се установи дали правителствата на държавите, включени в одита, са предприели мерки за подобряването на качеството на атмосферния въздух.

Големи несъответствия

Съвместният одит разкри големи несъответствия между събраните данни от 15 страни, включени в обхвата на одита. В едната крайност е Естония, която е изпълнила всички изисквания на съответните стандарти. В другата крайност са страните, срещу които Европейската комисия неотдавна е завела дела в Европейския съд, заради продължителното надвишаване на допустимите прагове на замърсяване.

Сметни палати, участващи в одита:

Докладът от съвместния одит е съставен въз основа на резултатите от извършените национални одити на страните-участнички, и разширен с одит, който обхваща целия ЕС.

Основният извод от доклада на българската Сметна палата е, че държавната политика за опазването на качеството на атмосферния въздух е в съответствие с изискванията на законодателството и в изпълнение на изискванията към Република България, поставени с европейските директиви и международни споразумения. За периода 2009-2017 година в България няма приета национална стратегия за опазване на околната среда,  която да включва основните цели и принципи от Закона за опазване на околната среда.

Причините за влошеното качество на въздуха в България имат социално-икономически характер и са вследствие на енергийната бедност на населението, тъй като основен източник на замърсяването е битовото отопление през зимния сезон. Предвидени са социални мерки като помощи за отопление на хора с ниски доходи, но не се предвижда осигуряването на екологични горива и подобряването на качеството на атмосферния въздух в големите градове. Мерките на национално и местно ниво не са насочени към основния източник на замърсяване – битовото отопление с твърдо гориво, остарелият автомобилен парк и инфраструктурата, което представлява предизвикателство за ефективността и ефикасността на предприетите мерки за борба със замърсяването на въздуха.

Директива на ЕС

През 2008 г. от ЕС са определени прагови стойности на голям брой замърсители на атмосферния въздух. Основните замърсители са фините прахови частици (произвеждани от консумацията на енергия и транспорт), азотни оксиди (източник: транспорт) и серен диоксид (източник: горене на въглища). Съгласно изискванията на европейска директива, страните-членки са задължени да анализират качеството на въздуха на своята територия и да докладват резултатите на Европейската агенция за околна среда, както и да съставят планове за подобряване на качеството на въздуха за замърсителите, които надвишават установените прагови стойности. Европейската комисия разполага с правомощия да предприеме действия, ако страна-членка не изпълни изискванията на директивата. Ако не се постигнат очакваните резултати, Комисията има право да инициира съдопроизводство в Европейския съд.

Преждевременни смъртни случаи

Замърсяването на въздуха предизвиква най-висок риск за човешкото здраве в света измежду всички видове замърсявания на околната среда. В доклад на Европейска сметна палата, публикуван през септември 2018 г., е констатирано, че замърсяването на въздуха е причинило преждевременната смърт на 400 000 души годишно и мерките, предприети от ЕС за борба с проблема, не са постигнали очаквания ефект. Анализирани са също глобалните ефекти от замърсяването на въздуха. По време на първата международна конференция за замърсяване на въздуха и човешкото здраве, проведена през есента на 2018 г., Световната здравна организация обяви, че един от всеки девет смъртни случаи в света се дължи на замърсяване на въздуха.

В доклада от съвместния одит са посочени и най-добрите практики за подобряването на качеството на въздуха за всяка от страните. Виж най-добрите практики за България