Цветан Цветков пред „24 часа“: В Европа и в света се обсъжда възможността за одити в реално време

- Извършихте няколко ключови проверки през отиващата си година, които предадохте на прокуратурата. Образувани ли са производства или стоят на трупчета, г-н Цветков?

- Вероятно визирате одитите за „Автомагистрали“ и „Монтажи“. Нашите колеги, включително заместник-председателят и аз, бяхме разпитани от разследващите органи. Което според нас означава, че по тези наши доклади се работи и се надяваме на краен резултат.

- Не приличате ли обаче на закъснял следовател, който установява нарушения и престъпления след като често на "местопрестъплението" вече има съвсем други лица. Не трябва ли нов статут на палатата?

- Това е въпрос на политическа воля и законодателни решения. Още при създаването на Сметната палата, българският парламент реши тя да няма санкционни правомощия. Инструмент за въздействие са препоръките, които тя дава при одитите. Санкционни правомощия имаме единствено при проверка на обществените поръчки и финансирането на предизборните кампании, където можем да налагаме глоби при констатирани нарушения.

В хода на одитите се натъкваме на нарушения на различни закони, на причинени вреди на бюджета и законът ни задължава да уведомим компетентните органи. Което и правим – сезираме Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ), а ако имаме съмнения за извършени престъпления - прокуратурата.

- Какви са различията между нашата палата и европейските подобни институции. Вероятно някои от тях са в наша полза, други в наша вреда?

- В Европейския съюз сметните палати имат различен статут. Обусловило ги е развитието на финансово-икономическите системи в държавите. Сред тях две са основните: едни от палатите са като финансов съд, търсят отговорност от виновните лица, а други нямат такива правомощия. Някога назад в историята си и българската Сметна палата е имала съдебни правомощия, но сега е от втория тип. Част от палатите имат еднолично управление, а други, както нашата - колективна форма на управление с борд от 3 до 11 души.

- Кои от моделите са по-добре и ефективно работещи, има ли сравнителни изследвания?

- Не са правени такива изследвания. Но с оглед моментната ситуация, и в ЕС, и в света, все повече надделява мнението, че сметните палати трябва да имат санкционно въздействие върху тези, които одитират. С тези правомощия ще се постигне в много по-голяма степен търсеният ефект.

- Кого проверявате в момента?

- Приключваме одитите на годишните финансови отчети на бюджетни организации за миналата година. Приближава към финала и одита на Български пощи, който ни бе възложен от парламента през тази година, вероятно в началото на следващата ще обявим резултатите от него. От септември тече и одит на Българска банка за развитие. Като част от проверката на Националния фонд за компенсиране влоговете на гражданите искаме да видим как изпълняват задълженията си за надзор над синдиците. И, разбира се, вървят одити на различни общини.

- При кого ще отидете на "гости" през 2023 г.?

- Приемането на програмата за 2023 г. предстои, планираме одити на ключови области, жизненоважни за обществото и гражданите. Например предстои одит, който трябва да покаже постигната ли е енергийната ефективност на санираните сгради. Ще се проверява и опазването на горите –ще направим анализ и оценка на нормативната среда и на контрола и действията за опазването и възстановяването на горите.

Ще проверим също управлението в областта на водоснабдяването и канализацията – друга актуална тема, защото у нас все още има населени места с режим на потребление на вода. В същото време първоначално одобреният бюджет по приоритетната ос, възлизащ на почти 2 млрд.лв., е намален с близо половин милиард лева. Във фокуса ни ще са и мерки за предотвратяване и противодействие на корупцията при европейските фондове, „Национална електрическа компания“ ЕАД.

- Тъй като санирането привлича голям обществен ресурс, а е и оспорвано, какво точно ще проверявате? Качеството на извършването му например ще бъде ли част от оценката на ефективността?

- Критериите, които сме заложили при тази проверка, са за икономичност и ефективност, т.е. постигане на енергийната ефективност чрез обновяването на сградите с цел спестяване на енергийни разходи. Това е ключова цел в Програмата за енергийна ефективност на България от 2020 г. Два милиарда лева е ресурсът, наистина е внушителен, и ефектът следва да е намаляване на вредните емисии.

- Програмата ви е доста амбициозна, а  бюджетът ви непрекъснато намалява. Как се справяте с все по-малко пари?

- Сега бюджетът ни се намалява и заради инфлацията. Но имаме бюджетни затруднения през последните 10 години, защото не получаваме необходимите пари, за да можем да изпълняваме пълноценно функциите, които са ни възложени. Най-сериозните последици са намаляване на броя на одиторите, които работят в Сметната палата. Нашите заплати не са атрактивни в сравнение с тези в други бюджетни организации.

Преди 10 години картината бе съвсем различна и у нас - имахме най-високи заплати в групата на финансово-контролните институции. В останалите европeйски държави законодателството е такова, че Сметната палата разполага със самостоятелен бюджет, който защитава пред парламента. Независимостта, включително финансовата, е международен стандарт за Върховните одитни институции, и тяхната независимост от законодателната, изпълнителната и съдебната власт е заложена в Конституцията.

Българската Сметна палата обаче няма финансова независимост, нашият бюджет е такъв, какъвто го определи финансовото министерство. Това ни принуждава да извършваме по-малко одити, т.е. –да отслабваме контрола в публичния сектор.

- Как определяте кого да проверите извън това, което парламентът ви възложи?

- На базата на оценка на риска и на заложените стратегически цели идентифицираме обектите, които трябва да одитираме, за да бъде защитен общественият интерес. Но поради ограничени ресурси, се налага Сметната палата да приоритизира допълнително одитите, които може да извършим с наличните средства – човешки, финансови и времеви. Например, ако при нашите анализи се очертаят 320 одита за годината, ние ще извършим 260.

- Наскоро приключи социологическо изследване - какво мислят хората за институцията, която оглавявате?

- Много позитивен е имиджът на Сметната палата. Доверието на гражданите в нашите одити се е увеличило с 18% спрямо 2016 г., когато бе първото такова проучване. Характеристиките, с които ни свързват, са на първо място професионализъм и публичност, следвани от обективност и безпристрастност. Същото се отнася и за одитираните организации – другият анкетиран сегмент.

Доверието им към нас през 2016 г. е било много високо и въпреки това е нараснало със 7%. Близо 90% от одитираните посочват висока компетентност на екипа, който е одитирал организацията им, висока степен на обективност и професионализъм, признават ползи за подобряване на дейността им, а 95% посочват, че палатата успява да провери организацията им по най-важните теми.

- Тези, които проверявате, изпълняват ли препоръките ви?

- Препоръките ни в повечето случаи се изпълняват и водят до реални ползи. Например, след одита на качеството на въздуха бяха предприети мерки от Столична община, чрез които се подобри чистотата на въздуха в София и средно годишното замърсяване с фини прахови частици намаля. Друг такъв пример е изпълнението на препоръките при одита за контрола на биохраните и биопродуктите. Предприети бяха промени, чрез които да се подобри той при производството им и в търговската мрежа, а също и правилата за биоземеделие и надзора върху контролиращите фирми.

Но има и одитирани обекти, които не изпълняват всички наши препоръки. В такива случаи уведомяваме съответния орган - ако е община, уведомяваме общинския съвет, ако е министерство или ведомство – съответния министър, ако са повече министерства – Министерския съвет. Понякога се налага да правим по 2-3 проверки, за да настояваме за изпълнение на нашите препоръки. Целта ни е да се постигнат съществени и реални подобрения в дейността на одитираните.

- Има ли случаи на пълен отказ за изпълнение?

- Имаме направо куриозен случай - след четири проверки за изпълнението на една препоръка, дадена на управителя на БДЖ – Товарни превози ЕООД, тя отново не е изпълнена. Препоръката е следната: да се намали капиталът на дружеството със стойността на апортирани в него имоти публична държавна собственост. Това означава, че БДЖ – Товарни превози ЕООД, управлява и се разпорежда с имоти, които не са техни, въпреки, че има законова забрана публична държавна собственост да влиза в капитала на търговско дружество.

Става дума за пет такива имота, някои доста апетитни. Но вместо да изпълнят препоръката ни, от дружеството вадят вече нотариални актове, че били тяхна собственост. Уведомили сме министъра на транспорта и управителят бе освободен, но препоръката все още остава неизпълнена. Ще уведомим премиера, за да се предприемат действия, защото това е грубо закононарушение.

- Неотдавна си „сверихте часовника“ и със световната професионална одитна общност, къде стои българската Сметна палата?

- Ние сме сред тези палати, които извършват одити в защита на интересите на гражданите. Стремим се голяма част от одитите ни да са по теми, важни за всеки човек в държавата ни, за обществото – напр. въздуха, храните, образование, лекарства, услуги и много други. Това ни поставя в групата на най-модерно развиващите се палати. Но има и нещо друго. Както казахте, не само ние, но и всички други върховни одитни институции извършваме последващи одити.

Затова от колегите ни в Европа и по света все повече се дискутира възможността за т.нар. одит в реално време, който би бил особено полезен при бедствия и аварии. Това не е лесна задача, но би помогнала много в кризисни ситуации, когато се предоставят бързо и извънредно стотици милиони левове за преодоляването им, Сметната палата да може в реално време да установи дали средствата се използват по предназначение и да се направят необходимите корекции, ако е необходимо. Одитите обаче по принцип отнемат много време и ресурс и това предполага и по-кратки одити като теми и обхват.

- Можем ли да очакваме в скоро време да се случи това?

- Най-вероятно няма да е скоро, тъй като професионалната общност е разединена и има спорове. Не всички сметни палати са съгласни да се приемат такъв тип одити, тъй като смятат, че проверките трябва да са цялостни и да донесат повече доказателства и информация. Затова повечето колеги искат да се запази ролята на Сметната палата на обективен оценител в широк и принципен диапазон, макар и това да отнема повече време, а препоръките да водят към цялостна промяна, не само да се отстранят някакви проблеми и всичко пак да тръгне по старому.

- Но се нуждаете от по-добра ефективност в изпълнението на решенията ви?

- Планираме по-тясна координация с останалите контролни органи - с Националната следствена служба и АДФИ например. Ще дам конкретен пример защо е нужно това: АДФИ е издала акт за начет, според който определено длъжностно лице трябва да възстанови цялата сума за причинена вреда. Връчва акта, но няма как да провери дали санкцията е внесена в бюджета, тъй като в закона липсва ред за събиране на дължимите суми по актове за начет, съставени от АДФИ.

Един кмет например отказва да изпълни такъв акт за близо половин милион лева, защото се явявал в двойна роля - лице, което трябва да плати сумата, и лице, което трябва да събере сумата по акта, и казва, че не може да влезе в ролята на събирача. От АДФИ ни съобщават за много случаи, при които глобените лица прибират акта в чекмеджето и чакат да изтече давността му. Законът обаче е категоричен, че който причини вреда, трябва да възстанови парите.

- Как може да се сложи край на подобни казуси?

- Необходима е законодателна промяна, за да може санкциите да изпълняват ролята си - да защитят публичното имущество.

- Имате ли призив към политиците, към тези, които ще проверявате?

- И към политиците, и към проверяваните призивът ни е - да четат одитните доклади на Сметната палата и когато вземат решенията си, те да се базират на нейните препоръки. Ще бъде добре за всички.

- Днес е професионалният празник на контролната институция, какво ще кажете на колегите си?

- На колегите одитори от Сметната палата по случай професионалния ни празник – 20 декември, искам специално да благодаря за професионализма им и всекидневните им усилия да направят не само по-добри отчетността и управлението в публичния сектор, но с това и живота на гражданите, защото именно гражданите са данъкоплатците и ползвателите на услугите в него.

https://www.24chasa.bg/mneniya/article/13350898