27.02.2014 г.

Сметната палата отхвърля като несъстоятелни изказаните от проф. Румен Гечев твърдения в медиите във връзка с проектозакона за Сметната палата:

1.Невярно твърдение: “От 28 страни-членки на Европейския съюз, 10 имат сметни палати по модела на главен одитор, останалите 18 са с колегиум “

Опровержение: От 28 страни-членки, 7 страни имат сметни палати от типа “финансов съд” и техните върховни одитни институции не са от парламентарен тип. Само върховните одитни институции, които са от парламентарен тип, могат да се делят на такива с колегиален или едноличен модел. Одитните институции от типа “финансов съд” имат съвсем други функции. Това са сметните палати на Франция, Португалия, Испания, Белгия, Италия, Гърция, Румъния.   

Парламентарните сметни палати в страните-членки са 21, от тях 12 имат едноличен ръководител от типа генерален одитор, две са с малки тричленни колегии – Словения и България. Швеция е с едноличен модел с трима ръководители, които се сменят на ротационен принцип.

Колегиален модел на парламентарна сметна палата имат само 6 страни - Чехия, Германия, Латвия, Норвегия , Холандия и Люксембург. При големи колегии на тези одитни институции (например в Чехия - 15 члена, в Германия –  над 60 члена), решенията по одитни доклади се взимат не от цялата колегия, а от състави от по трима члена. По същия начин взема решенията си и Европейската сметна палата, но не е правилно да се прави аналогия с нейната структура, тъй като тя е наднационална институция с представителство на всички държави-членки, което предопределя не само колегиалния й характер, но и числеността й.

Извод - твърдението, че преобладава колективният модел, не е вярно, тъй като съотношението между еднолични и колективни модели е категорично в полза на едноличните модели парламентарни сметни палати.

2. Невярно твърдение: „Българската сметна палата по традиция е с колегия”

Опровержение: Българската Сметна палата има 130- годишна история и до 1948 г. не е била  парламентарна сметна палата, а от типа “финансов съд”. Затова твърдението, че по традиция българската Сметна палата е с колегиален модел, е несъстоятелно.

3. Невярно твърдение: „ Намаляла е ефективността на Сметната палата, тъй като са намалели одитите на изпълнението – най-важният одит за европейските страни.”

Опровержение: Сметната палата е извършила през последните три години 66 одита на изпълнението по мащабни теми с огромен ресурс и голям обществен отзвук. От тях един е изпратен в прокуратурата ( за проект за пречиствателна станция), и един е секретен (за МВР). Тези одити са с  несравнимо по-високо качество от извършваните преди 2011 г. (при действието на стария закон) в голяма степен имитационни одити на изпълнението.
Голяма част от одитите на изпълнението, извършени от 2011 г. досега, предизвикаха сериозен обществен интерес, например - одитите на изпълнението за ефективността на бюджетния процес, за определяне цените на лекарствата, за електронното управление, за реализацията на висшистите на пазара на труда, одитите в енергийния сектор, одитите на европейски средства по оперативните програми.

Доказателство за важната роля, която се отдава на одита на изпълнението, както и за позициите на българската Сметна палата в международен план, е и обстоятелството, че одитори от Сметната палата системно участват при паралелни одити на изпълнението с други върховни одитни институции.

4. Невярно твърдение: „Най- важният одит е одитът на изпълнението.”

Опровержение: В Европейския съюз одитите на изпълнението са приоритет само на върховни одитни институции като холандската, шведската и тази на Великобритания, които имат дългогодишен опит в тази област. Всички останали извършват предимно финансови одити и одити на съответствието.

5. Невярно твърдение: „България е единствената страна в ЕС, която не внася в парламента доклади за бюджета на страната”.

Опровержение: Това е абсолютно невярно, защото институцията стриктно спазва разпоредбата на чл. 60, ал. 1 от действащия закон, съгласно която председателят на Сметната палата внася в Народното събрание:
1. доклади със становища по отчетите за изпълнението на държавния бюджет, бюджета на държавното обществено осигуряване, бюджета на Националната здравноосигурителна каса и по бюджетните разходи на БНБ за предходната година;
2. доклади със становища за извършени одити на бюджетни системи или със значими резултати за съответните бюджети и другите публични средства и дейности;
3. одитните доклади за извършените одити по решение на Народното събрание.

Освен това Сметната палата изпраща в Народното събрание и други одитни доклади съгласно чл. 47 ал. 3.
Изпратените одитни доклади в Народното събрание от 2011 г. досега, са общо 94.  
Институцията внася всяка година до 30 септември и отчета за дейността си в Народното събрание, съгласно чл. 62 ал. 1 от закона.
Това, че парламентите не са разглеждали тези доклади и отчети, не е по вина на Сметната палата. Всички доклади за изпълнение на бюджета, както и всички отчети за дейността на Сметната палата, са публикувани на интернет страницата на институцията.

6. Невярно твърдение: „Председателят на Сметната палата е партийно обвързан”

Опровержение:
Следва да се има предвид, че до 2010 г. членовете на Сметната палата са избирани на принципа на партийни квоти, а по действащия в момента закон тричленният състав на Сметната палата е избран на чисто професионален принцип с високи професионални изисквания, които в проекта за нов закон се премахват.

7. Невярно твърдение: „Сметната палата не е реагирала на преместването на 1.5 млрд. лв. от НЗОК”

Опровержение: Това стана с преходни и заключителни разпоредби на Закон за държавния бюджет на РБ за 2011 г., параграф 27 , а никоя сметна палата, включително и българската, няма право да оспорва законите на страната.

8. Невярно твърдение: „Сметната палата не е реагирала на харчовете на Авиоотряд 28 и МВР”

Опровержение: В момента, в който Авиоотряд 28 стана първостепенен разпоредител с бюджетни кредити, Сметната палата го включи в програмата си и го провери. За последните 3 години в  МВР  са извършени одити за съответствие на финансовото управление на подразделения на МВР, един одит на изпълнението и редовните финансови одити.  

9. Невярно твърдение: „Мандатът на председателя на Сметната палата ще бъде 15 г., а толкова дълъг мандат няма.”

Опровержение: Твърдението, че мандатът на председателя ще бъде 15 г. не отговаря на истината, защото сегашният председател е избран през април 2005 г., мандатът му е прекратен през 2011 г. и е преизбран с нов 6-годишен мандат. Ако той довърши сегашния си мандат плюс първия, ще бъде общо 12 г. начело на Сметната палата. Толкова са мандатите на председателите в Германия, Австрия, Унгария. В някои държави има пожизнени мандати - във Великобритания и Холандия, които както посочихме, са парламентарни а не съдебни модели, както твърди г-н Гечев.

Проф. Валери Димитров е председател на Сметната палата при два модела на управление и на основата на този опит може вярно да прецени ефективността на всеки от тях. Именно заради пороците на стария модел бе приет нов закон през 2010 г. и бе извършена реформата в периода 2011-2013 г. Голяма част от недостатъците на този модел бяха разкрити от партньорската проверка на програма “СИГМА” под егидата на Европейската комисия, извършена в края на 2005 и началото на 2006 г., и това също бе част от мотивите за проведената реформа. Изоставен бе принципът на партийните квоти и бе заменен с принципа на професионализма.
През 2011 г. председателят и неговите заместници бяха избрани само на професионален  принцип. Председателят е прекратил политическата си дейност  още при избирането му през 2005 г. за първия му мандат и сега тримата членове се ръководят само от професионални критерии и съображения.