Общинската задлъжнялост добива тревожни размери

Цветан Цветков, председател на Сметната палата, пред вестник "БАНКЕРЪ"

Г-н Цветков, в края на годината ще излезе докладът на Сметната палата за финансовото състояние на общините. То бе много широко дискутирано през годината по повод на допълненията в Закона за публичните финанси, засягащи правилата за оздравяване на изпаднали в тежко финансово положение местни власти. Какви изводи се очертават във Вашия доклад?

- Това е одитният доклад за извършения от нас одит за възникването и управлението  на общинския дълг. Проверихме политиките и практиките на местните власти относно поемането и обслужването на техните финансови задължения. Анализирахме потенциала им да посрещат безпроблемно плащанията по тези задължения и дали се спазват заложените в Закона за публичните финанси критерии по отношение на общинския дълг.

Констатациите, които посочваме в доклада, са, че общинският дълг нараства. Неговият размер вече е 1.07 млрд. лева. Той се формира от 183 общини, които са близо две трети от всички в страната.

Е, може ли да се мисли, че този един милиард лева е толкова сериозна сума, та да буди притеснения?

- Размерът на този дълг не е толкова тревожен, колкото тенденцията, че задълженията на много общини нарастват. А това е индикация, че те изпитват сериозни затруднения както с посрещането на своите плащания като цяло, така и с обслужването на дълга. В 43 общини нивото на задлъжнялост се е повишило с над 50%, а при 12 от тях дългът се е увеличил повече от пет пъти.  И което е още по-неприятно - това значително увеличение е съпроводено със затруднения при реализирането на собствени приходи за тези общини. Наблюдаваме намаляване на събираемостта на собствените приходи, особено на местните данъци и такси. Такива общини основно разчитат на държавната субсидия. А в Закона за публичните финанси неслучайно е записано, че плащанията по дълга не бива да надвишават 15% от собствените приходи на общините. Този критерий, който е важен за финансовото здраве, не се спазва от много местни власти. Нашите анализи показват, че в 35 общини съотношението на плащането на дълга спрямо собствените приходи е над 30%, като в осем общини това съотношение е над 100%, а за три общини е над 200 процента. На този фон не е учудващо, че 36 от общините са се обърнали към Министерството на финансите с молба да им бъде предоставена финансова помощ под формата на безлихвен заем от бюджета. Този заем трябва да бъде върнат в рамките на три години.

Но даването на такива финансови помощи не беше ли обвързано с прилагането на оздравителни планове за бюджетите на общините, които са получили такава помощ?

- Така е и Министерството на финансите ще реши кои от тези молби да удовлетвори на базата на представените от общините оздравителни планове. Но голяма част от тези оздравителни планове не са свързани с мерки за увеличаване на събираемостта, а с повишаване на размера на местните данъци и такси. Това крие доста неизвестни - практиката е показала, че повишаването на размера на данъците и на таксите невинаги води до ръст на приходите.

Какъв е изходът за тези свръхзадлъжнели общини?

- Лошото е, че при тези свръхзадлъжнели общини продължават да се формират бюджетни дефицити, което води до увеличаване на задлъжнялостта им. Какъв е изходът? За съжаление не само този одитен доклад, но и други наши анализи на финансовото състояние на общините показват, че те не могат да предоставят услуги на гражданите и фирмите с необходимото високо качество. Ако тази ситуация не може да бъде преодоляна, възможностите за решение не са много. Вероятно ще се наложи преразглеждане на административното деление на общините и тези, които не могат да се справят, ще трябва да се влеят в по-големи и финансово стабилни общински структури.

Проверката на финансовото състояние на общините обаче е само част от одитната дейност на Сметната палата. Забелязах, че в много от докладите й през тази година се констатират нарушения на нормативните правила при преразпределението на разходите в бюджетните структури. Какви са причините за това?

- Това са т.нар. корекции в бюджетите на отделните ведомства, когато от едно перо парите се насочват към други видове разходи. Тази практика е последица от несъстоялата се реформа в областта на програмното бюджетиране. При него годишните приходи и разходи не трябва да се планират на исторически принцип - това, което е било през миналата година, увеличено с някакъв процент, а на базата на политики и програми, с които се постигат определени цели за удовлетворяване на дадени обществени потребности. Вярно е, че администрацията полага усилия да въведе програмното бюджетиране, но тези усилия явно не са достатъчни, тъй като историческият принцип все още е водещ. Затова през годината в отделните администрации се появяват различни непланирани потребности, които трябва да се финансират. И се искат корекциите в бюджета. През 2015-а са направени 1300 такива корекции, извършени от Министерския съвет. Бюджетът, гласуван от Народното събрание, се прекроява чрез многобройни решения за корекции на Министерския съвет, което не смятам, че е правилно. Защото в някои случаи става дума за сериозни промени от порядъка на десетки и дори стотици милиони левове. Искам да уточня, че извършването на тези корекции става при спазване на законовите изисквания. Но самият факт, че се правят, означава, че процесът на бюджетиране е неправилен.

Кои според Вас са най-фрапантните случаи на нарушения, които е установила Сметната палата?

- Има много такива случаи, най-вече в областта на обществените поръчки. Такъв пример е отдаването на концесия на находището за злато в Челопеч. При този одит установихме, че държавният интерес въобще не е защитен. Концесията е дадена преди 17 години от Министерството на икономиката за 30 години. Сега тя е към Министерството на енергетиката. Определено е фрапиращо ниско концесионно възнаграждение. Направихме сравнителен анализ и се оказа, че в други държави минималното концесионно възнаграждение е между 3 и 6% от стойността на добитите метали от рудата. А при нас концесията е дадена срещу възнаграждение за държавата едва от 1.5 процента. Освен това през годините държавата не е упражнявала ефективен контрол върху количествата и стойността на добития метал от рудата.  И най-важното - в повечето държави, където има такава концесия, са изградени платформи за извличането на метала от рудата и съответно той се остойностява. В България такова нещо няма. Добитата руда се товари на кораби, изнася се в чужбина, където металът се извлича от нея. По тази причина при нас концесионното плащане се определя само на базата на косвени анализи и не може да се контролира какво количество метал се извлича от нашата руда. Не са изградени и органи, които да правят тази проверка в Челопеч. Другият голям проблем е, че концесията е дадена на предприятието в Челопеч, докато е държавно, а след това то е приватизирано, като купувачът наследява и правата върху концесията. Разбирате, че даването на концесия на държавна фирма е различно от предоставянето й на частна компания, чийто водещ мотив е единствено печалбата.

Може ли да се подобри поне контролът върху добиваната руда и съдържанието на метала в нея?

- Дали сме препоръки на Министерството на енергетиката в тази посока и доколкото знам, те предприемат мерки по изпълнението им.

А договорът за концесия позволява ли сега в България да се изгради такава платформа за извличането на метала от рудата и за оценката на този метал?

- Да, дори са правени планове за изграждане на такава платформа, но са замразени, може би дори провалени заради протестите на екологични организации.

Разбрах, че промените в закона за съдебната власт ще ограничат кръга на магистратите, които ще обявяват имуществото си пред Сметната палата. Това вярно ли е?

- С последните изменения в Закона за съдебната власт съдиите, прокурорите и следователите вече ще декларират своето имущество пред инспектората на Висшия съдебен съвет. Не знам дали тези декларации ще бъдат публични. Членовете на Висшия съдебен съвет, на Конституционния съд, председателят на Инспектората на Висшия съдебен съвет и неговите заместници ще продължат да декларират своето имущество пред Сметната палата и  декларациите им ще продължат да бъдат публични. Така е волята на законодателя.

Кои са най-важните одити през 2017 година?

- Приоритетни за Сметната палата отново ще бъдат областите, свързани с жизнения стандарт на гражданите - образование, здравеопазване, околна среда, инфраструктура. Например ще проверим цялостно железопътната система, като сме предвидили одити на Национална компания „Железопътна инфраструктура“, „БДЖ - Пътнически превози“ ЕООД и „БДЖ - Товарни превози“ ЕООД. Такава комплексна задача, свързана с железниците, си поставяме за първи път, за да видим цялостната картина и проблемите. Администрирането и събираемостта на приходите също са сред най-важните области за контрол, тъй като пряко засягат възможностите за предоставяне на качествени услуги на хората.

Разговора води Петър Илиев