Цветан Цветков в интервю пред пред в. "Стандарт"

Съставили сме 300 акта по Закона за обществените поръчки, казва Цветан Цветков, председател на Сметната палата

Сметната палата е Върховната одитна институция на България, която не само проверява изпълнението на държавния бюджет и бюджетите на всички държавни институции и общините, но и изследва теми, области и проблеми, които влияят пряко върху живота на гражданите. Такива одити вече бяха осъществени от ведомството. Сред тях са мерки срещу замърсяването на въздуха, младежката безработица, пожарната безопасност на населението, наводненията и измененията на климата, реализацията на висшистите, Националната библиотека, Майчин дом и др.
През миналата седмица излезе докладът на Сметната палата за контрола върху производството и търговията с биохрани. Интервю по темата пред "Стандарт" даде председателят на Сметната палата - Цветан Цветков. Той е завършил е УНСС, магистър е по „Счетоводна отчетност". Бил е директор на Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол към МФ. Един от основателите е на Института на вътрешните одитори в България през 2003 г. и негов председател до 2010 г. На 26 март 2015 г. е избран от Народното събрание за председател на Сметната палата.

 АКЦЕНТИ

*Столична община вече работи по нашите предписания срещу замърсяването на въздуха

*Дадохме 15 препоръки на МЗХГ и 6 - на БАБХ, вече се прави екшън план за подобряване на контрола

*Имаме 16 стратегически цели до 2022 г., за да бъдем по-полезни на хората

*Общини поставят необосновани изисквания по ЗОП, които ограничават участието

- Г-н Цветков, последният одит на Сметната палата - за контрола и надзора на биопроизводството и биохраните, показва, че потребителите трябва по-добре да бъдат защитени. Какво установихте?
- При нашия одит установихме недостатъчен контрол върху производството и търговията с биологични храни и продукти, а в заведенията за обществено хранене и онлайн търговията контрол на биохраните изобщо не се осъществява поради липса на нормативна регламентация. Контролът е предвиден с европейски регламент, според който всяка държава трябва да изгради своя система за него. Организацията у нас е следната: контролиращите лица са фирми, получили разрешения от министъра на земеделието и те упражняват контрол върху целия производствен цикъл. Върху тяхната дейност се прави надзор от компетентното звено, което е дирекция в Министерството на земеделието, храните и горите /МЗХГ/. Контрол върху етикетирането при разпространение и продажба на биохраните в търговската мрежа упражнява Българската агенция по безопасност на храните /БАБХ/.
- Има ли риск в тези обекти да се продават храни и напитки като био, а да не са?
- Да, опасенията ни са точно такива, че при недобросъвестност могат да се предлагат продукти, които не отговарят на изискванията за биологично производство. Има и други пробойни на контрола и надзора, през които е много вероятно да минават обикновени храни и продукти, а да се представят за био, защото цените им са по-високи. В същото време това производство се развива с бързи темпове, полезно е, включително за опазването на природните ресурси. Все повече са специализираните магазини, биопродуктите присъстват в търговските вериги. Общият брой на регистрираните в МЗХГ биологични производители, преработватели и търговци в края на 2016 г. е 7 262. Липсва обаче пълна информация за всички обекти в страната, които търгуват с биологично произведени земеделски продукти и храни. Бързото развитие на този пазар изисква повече усилия за по-ефективен контрол, за да имат хората увереност, че си купуват биохрани. Като цяло има какво да се желае, за да бъдат спазени принципите на доброто управление.
- Какво е най-важното, което трябва да знаят хората, когато купуват биохрани?
- Оказва се, че потребителите не са достатъчно информирани за изискванията за етикиране на биохраните. Гаранцията, че те са био, трябва да присъства със съответните задължителни надписи и знаци на етикета. Затова гражданите трябва да следят посочен ли е кодов номер на одобрената от министъра на земеделието и храните фирма, която контролира производителя или търговеца на боипродукти, има ли знак за биологично производство на ЕС, изискващ се с европейски регламент по отношение на пакетираните продукти и храни. Ако продуктите не са произведени в ЕС, знакът и обозначенията не са задължителни. Необходимо е също да бъде обозначено мястото, където са произведени земеделските суровини в състава на продукта и др. Ако потребителите не намират задължителните знаци, а пише БИО, те трябва да подават сигнали до БАБХ. Тяхната активност за санкциониране и отстраняване на нередовни стоки и играчи ще направи контрола на пазара на биопродуктите по-надежден.
- Най-важният въпрос е какво трябва да се направи, за да сме по-сигурни в тези продукти?
- Подобренията на дейността започнаха още в процеса на обсъждане на проекта на нашия доклад с одитираните – МЗХГ и БАБХ. Такава е процедурата, преди да се приеме окончателният одитен доклад и всъщност това е дълбокият смисъл от работата на институцията – да дава препоръки и да се правят бързо промените към по-добро управление на публичния сектор. В Министерството бе изготвен план за действие за изпълнение на препоръките на Сметната палата и са предприети мерки за отстраняване на установените пропуски и актуализация на вътрешните правила и процедури. Например, вече е утвърдена нова процедура за издаване на разрешения, която въведе изисквания за попълване на контролни листове, осигуряващи достатъчна проследимост и спазване на европейското и национално законодателство при издаването на разрешенията за контролна дейност. При този одит Сметната палата даде 15 препоръки на министъра на земеделието и 6 на изпълнителния директор на БАБХ, които трябва да бъдат изпълнени до средата на следващата година, след което ще проверим, дали подобренията са направени.
- Сметната палата в последно време се зае с повече теми, които съвсем пряко интересуват гражданите. На какво се дължи това – може би на промяна в целите на институцията?
- Един от приоритетите на Сметната палата е да отчита очакванията на обществото по темите и проблемите, които пряко го засягат. Този приоритет е залегнал в Стратегията за развитие на Сметната палата за периода 2018-2022 г. В нея сме си поставили 16 стратегически цели, които институцията трябва да изпълни, за да бъде още по-полезна на гражданите и обществеността. Подобряването на управлението и отчетността на публичните ресурси, към което ние се стремим с работата си, всъщност води към подобряване на живота на хората. Може би Ви звучи твърде абстрактно думата стратегия, защото като се чуе тази дума през последните години, мнозина си казват – ясно, нищо ново няма да се случи, пак ще остане само хартията. Ние обаче сме амбицирани да дадем пример за добро управление на другите институции и общините чрез нова управленска култура, която включва управленска отговорност, добър мениджмънт и прозрачност. Формулирахме целите си „отдолу- нагоре" – т.е. хората, които ще изпълняват стратегията, служителите и одиторите на Сметната палата, посочиха какво трябва се прави, за да ускорим темпото. Целта е да бъдем все по-добри в одитите и препоръките, които даваме.
- Но не се ли обезцени вече самото понятие стратегия?
- Мисля, че понятието стратегия се обезцени именно, защото много често не се формулират правилните цели и не се планират конкретните подходящи действия и необходимите ресурси, за да се постигат очакваните от обществото промени в дадена област. Моето убеждение е, че не само у нас, а и във всяка друга страна, одиторите трябва да бъдат начело на промените в публичния сектор и препоръките им трябва да водят до повишаването на ефективността му, до предоставяне на по-добри публични услуги и до осъществяването на необходими реформи в него.
- Доколко успявате спрямо колегите си от другите европейски страни?
- За институционалното си развитие и укрепване през годините осъществихме различни международни проекти с подкрепата на европейски програми. А сега вече от обучавани, сме обучители – Сметната палата изпълнява туининг проект с европейски средства, по който предава опита си на македонските колеги, за да осъществят те необходимите реформи в своята страна.
Работим с европейската професионална организация на ВОИ – ЕВРОСАЙ. Пример за това е одитът за качеството на въздуха в големите градове, който бе кооперативен - извършен бе по обща програма и методология с Върховните одитни институции на още 14 страни и Европейската сметна палата. Всички те провериха мерките, предприети от националните и местните власти за борба срещу основните източници на замърсяване на въздуха в своите страни, защото темата е актуална и за тях.
През миналата година приключихме и одита на мерките срещу замърсяването на атмосферния въздух с фини прахови частици в София, а сега приключи проверката за изпълнението на препоръките по този одит и публикувахме доклада си. Нашите предписания се изпълняват от Столична община.
- Може ли да посочите конкретни мерки?
- По наша препоръка се работи за приемането на програма за опазване на околната среда на Столична община, както и по програма за управление на качеството на въздуха. Има план за действие с предвидени десетки краткосрочни, средносрочни и дългосрочни мерки за намаляване на емисиите на фини прахови частици – най-големият проблем за столицата.
- Непрекъснато се правят промени в Закона за обществените поръчки - една от областите на Вашите проверки. Какво показват те?
- През 2017 г. нашите одитори са съставили над 300 акта по Закона за обществените поръчки, както и по отменения Закон, което говори, че нарушенията продължават. Установени са съществени отклонения и несъответствия със ЗОП. Не бих казал и не искам да повярвам, че обяснението е умисъл.

Честата промяна на законодателството и недостатъчните и професионално подготвени кадри също влияят. В общините например, се поставят изисквания, които необосновано ограничават участието на лица при подаване на оферти за възлагане на обществени поръчки. В едни случаи това става за презастраховка, а в други вероятно е преднамерено. Или пък се променят срокове за изпълнение на договори, без да са налице необходимите основания за това. Изискват се документи за доказване на икономическото и финансовото състояние на участниците и техническите им възможности и квалификация, без те да кореспондират с критериите за подбор. Видът процедури, които да се приложат по ЗОП, също се греши. Но повече информация и анализ ще можете да видите в нашия годишен отчет, който вече е внесен в Народното събрание и публикуван на интернет страницата.
- Приключи ли одитът на допълнителните разходи, разпоредени от Министерския съвет, който Ви възложи Народното събрание?
- Към края на този одит сме, вече се подготвя одитният доклад за него и предстои окончателното му приемане. Ще спазим срока и ще го внесем в Народното събрание до края на август. В началото на септември ще е публикуван на интернет страницата.
- Какви други одити да очакваме скоро?
- Всички първостепенни разпоредители и общините с бюджети над 10 млн. лв. подлежат ежегодно на одит. При него даваме становище дали годишните им финансови отчети, в случая за 2017 г., показват вярно състоянието на отчетността, а от нея може да се съди за състоянието на организацията. И този път ще направим обобщен доклад, който ще покаже картината на отчетността в цялата държава. Такива обобщени доклади не се правят от други ВОИ и може да се каже, че с тях сме иноватори. Предстои да публикуваме доклада от одита за санирането на сградите, притежавани и ползвани от органите на централната и местната власт. Той обхвана периода от началото на 2014 до края на 2016 г. Този одит е координиран в рамките на Работната група на ЕВРОСАЙ по одит на околната среда. Одитът е извършен съвместно с Върховните одитни институции на Белгия (Фламандски регион), България, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Португалия и Словакия. Одитът изследва дейностите и мерките, предприети от публичните органи, за подобряване на енергийната ефективност на държавните и общинските сгради. Тези мерки са особено важни поради мнението на Европейската комисия, че публичните органи трябва да имат водеща роля в този процес. Скоро ще можете да видите и този одитен доклад.