Цветан Цветков пред в. "Телеграф": 14 900 паметници са оставени без надзор

-Г-н Цветков, Сметната палата установи сериозни проблеми с опазването и поддържането на сградите паметници на културата. Какви са основните констатации в одита ви?

- Нашата основна констатация е, че системата, която е изградена в България за контрол и мониторинг по опазване и сградите, обявени за недвижими културни ценности, не действа ефективно и ефикасно. Около 14 900 сгради, които са декларирани като недвижими културни ценности, не се наблюдават и не са изследвани, за да може да се определи конкретен режим за тяхното опазване.

-Значи има 14 900 такива сгради, от които реално държавата и общините не се интересуват и са оставени на призвола.

- Министерството на културата не е дало становище за всяка от тях дали действително е паметник на културата, и дали притежава съответните качества, които изисква законът. Необходимо е тези сгради да бъдат прегледани и описани детайлно като местонахождение, площ, околна среда и как да бъдат опазвани. Този режим включва и правилата за преустройството им, достъпът до тях, и какво може да се прави там. Спомняме си случая със сградата на ул. „Алабин“, когато бяха започнали преустройства, но тя се срути и имаше злощастни последствия – две момичета загинаха.

- Какви са причините – немарливост или липса на добра нормативна уредба?

- Причините от една страна са кадрови и финансови. Не достигат средства и служители, които да  упражняват ефективен мониторинг и да подготвят съответните становища и експертизи. От друга страна липсва стратегическа визия за опазването на недвижимите културни ценности. Няма координация между различните органи, които са ангажирани с този процес. Нека не оставаме с впечатление, че само Министерството на културата и Националният институт на недвижимо културно наследство са отговорни. Задължения имат и областните управители, и кметовете на общините. А за поддържането на сградите задължения имат самите собственици.

-Това не е ли също един от проблемите -смесването на отговорности?

-  Националната система за опазване на културното наследство не функционира както трябва. Етапите, за да бъде една сграда обявена за недвижима културна ценност, са няколко. Първият от тях е  идентифициране, но той не е организиран добре. Разчита се на самия собственик да декларира съответната сграда като недвижима културна ценност. Липсва проучване и предварителна оценка на сградите, декларирани преди 2000-та година – затова е нужно експерти да обиколят градовете, да проверят какви сгради има и дали  носят белези на културна ценност. Вторият момент е декларирането, което се прави от собствениците, от кмета или от неправителствена организация. Следва включване в регистъра и процесът спира дотук. А най-важният етап би трябвало да е обявяването за недвижима културна ценност, ако обектът има достойнствата. Този процес е свързан с много проучвания, становища, експертизи, оценка на притежаваните качества на недвижими културни ценности.  Малко вероятно, но хипотетично собственикът може да е обявил сградата за такава, за да не плаща данък за недвижим имот, а всъщност тя да не отговаря на изискванията за културна ценност. След обявяването за културна ценност, най-важното е, че се разписва режим за опазване, който е задължителен за прилагане от собственика и всички институции. Това важи и за декларираните след 2000-та година. Процесът е свързан с обявяване и даване статут на всеки архитектурен обект за недвижима културна ценност. Следват другите етапи, които вече са отговорност на Министерството на културата – мониторинг и контрол. Министерството има задачата да контролира дали се спазват режимите за опазване на тези сгради, как се съхраняват те,  правят някакви преустройства и реконструкции в тях, полагат ли се грижи за тяхната реставрация, консервация. Такъв мониторинг обаче  не се прави и това е посочено в доклада ни. Една от главните причини за това е кадровият недостиг – един служител в Националния институт отговаря за над 3000 обекта. Можете да си представите дали това практически е възможно. Забележителните стари сгради са на територията на цялата страна, а седалището на института е в София и няма териториални структури. Някога са съществували, но са закрити, а техният архив е докаран в София и голяма част от него се съхранява в  чували.

-Лично собственици на такива сгради са ми се оплаквали, че проектите им за реконструкция са чакали по година, за да бъдат разгледани. 

- Наличието на териториални структури със сигурност ще ускори  процеса по съгласуване на проектите. Няма териториални звена нито към Националния институт, нито към общинските администрации на шестте икономически райони  - в София,  Плевен, Велико Търново, Варна, Бургас, Пловдив. Стигаме до фазата контрол - той се осъществява от Инспектората за недвижимо културно наследство. Той трябва да извършва проверки, включително и да прилага принудителни механизми спрямо собствениците, за да могат те да изпълнят своите задължения за съхраняване и опазване на сградите, обявени за културно наследство. Всички тези етапи не са достатъчно уредени с вътрешни актове, има слабости и пропуски при тяхното осъществяване. Липсва методология, която да определя срокове, периодичност на мониторинга. За одитирания период от Инспектората за опазване на културното наследство са проверени незначителен брой обекти – между 0,07 на сто и 0,54 на сто на година.

-Какви други препоръки давате?

-Препоръките са в няколко насоки. Законът е приет, но той е само рамка, тя съдържа общите положения и принципите. За да може този закон да се приложи на практика, трябва да има два акта. Единият е стратегия, която да формулира стратегическите цели, те да са подкрепени с конкретни дейности, конкретни показатели за тяхното постигане и финансов ресурс. Разбирам от становището на Министерството на културата, че те са подготвили проект на такава стратегия, тя е публикувана на  страницата им и подлежи на обществено обсъждане. Вторият момент, за да може един закон да бъде действащ, е да се приемат необходимите подзаконови нормативни актове - постановления, наредби, инструкции, вътрешни правила.

-За да се прилагат тези мерки обаче е необходимо и финансиране?

-Втората ни препоръка е именно кадрово и финансово осигуряване на дирекцията, която е отговорна за тази дейност в Министерството на културата и на Националния институт. Трябва да се предвидят необходимите финансови средства в бюджета. Ние сме констатирали, че заделените по бюджета на министерството средства за програма „Опазване на недвижимото културно наследство“ са едва 14 на сто от необходимите.

-Това какво означава като абсолютна стойност?

-Те казаха, че за тази година бюджетът им е увеличен. Но като тръгнеш от една много ниска база, дори и двойно да е увеличен, пак нямаш необходимия финансов ресурс, за да изпълниш своите функции.

-Но повечето такива сгради са частни, а не на министерството.

-Да, така е, но министерството трябва да има ресурс, така че ако собственикът не е добросъвестен, министърът на културата и кметовете на общини да могат със свой акт да впишат ипотека върху сградата и тази ипотека да гарантира, че ресурсите, които те ще използват за реставрация, консервация и ремонт, след това ще възстановят от собственика. Тази процедура съществува в закона, но е много тромава и затова на практика не се прилага поради възможности за обжалване, протакане, понякога дори смяна на собственици, което пък означава процесът да тръгне отначало. Министерството на културата досега не е издавало такива актове, Столичната община има такива опити.

Друга наша препоръка е да се създаде електронен регистър на недвижимите паметници на културата, като се дигитализира целият архив, който в момента се съхранява в папки - протоколи, становища, експертизи, фотографии, скици, чертежи и т.н. Така всеки български гражданин ще може да има достъп до тази информация. Публичността ще има превантивно действие – повече граждани ще могат да въздействат върху собствениците и върху Министерството на културата,  ще е по-голяма обществената ангажираност, а в някои случаи ще се превърне в обществена нетърпимост. От друга страна, министерството няма да бъде само в действията си, ще бъде подкрепено от гражданското общество. Защото цялата българска общественост иска реставриране и обновяване на архитектурното ни културно наследство и ако то е в подходящ вид,  може  да се ползва и с различно предназначение – за музеи, галерии и като културни забележителности за туристи.

-Колко сгради вече са загубени или са били разрушени?

- Както казах, не е извършван мониторинг от десетилетия, поради това никой не знае в какво състояние са сградите и колко от тях вече не съществуват.