За качествено диализно лечение не достигат нито финансови средства, нито лекари и сестри, установи одит на Сметната палата
12.10.2012
12.10.2012 г.
Председателят на Сметната палата изпрати на Главния прокурор на Република България данни от одитния доклад за извършения одит на изпълнението на дейността на Министерство на здравеопазването по осигуряване лечението на болни с хронична бъбречна недостатъчност чрез извънбъбречни методи на очистване на кръвта за периода от 01.01.2009 г. до 30.06.2011 г.
Член 56, ал. 1 от Закона за Сметната палата регламентира, че председателят на Сметната палата изпраща одитния доклад и материалите към него на прокуратурата при наличие на данни за престъпление. Съгласно чл. 56, ал. 3, Сметната палата не може да огласява данни от доклад, изпратен на прокуратурата, до приключване на наказателното производство. Затова Сметната палата публикува на интернет страницата си одитния доклад без частта, която е изпратена на прокуратурата.
Докладът е изпратен на министъра на здравеопазването и управителя на Националната здравно-осигурителна каса, а също и на Комисията по здравеопазването в Народното събрание.
Сметната палата констатира още:
Диализното лечение е уникална животоспасяваща и животоподдържаща дейност, за която във всички страни се отделят значителни средства, но у нас тя не е достатъчно финансово осигурена по мнение на анкетираните лица от диализните центрове и пациенти и това е предпоставка за некачествено диализно лечение на болни с хронична бъбречна недостатъчност.
За одитирания период броят на диализираните лица е нараснал от 2 778 през 2009 г. на 3 129 през 2011 г. или с 13 на сто, диализните процедури са се увеличили с 14 на сто. В същото време лечението е извършвано от медицински персонал, чийто брой намалява поради непривлекателността на този вид медицинска дейност и недоброто заплащане.
Средната стойност за извършена диализна процедура, определена през 2005 г., не е променяна до края на 2011 г., въпреки отчетената инфлация, което създава риск от недостиг на средства за финансиране на диализната дейност.
За одитирания период на лечебните заведения е превеждана обща субсидия за всички извършени дейности, а не конкретно за всяка дейност, в т. ч. за диализната. В Министерството на здравеопазването липсва информация, с която да се обоснове средната стойност за извършена диализна процедура. Това създава възможност за прилагане на различен подход при отчитане на фактически извършените разходи от лечебните заведения. Установено е, че отчетените от лечебните заведения разходи са в по-големи размери от предоставената им субсидия, което е индикатор за недофинансиране на диализната дейност.
Осигурявани са лекарствени продукти и медицински изделия за диализно лечение, но поради липса на пълна информация за заявените, договорените, получените и изразходваните количества, не може да се даде оценка дали те са достатъчни за качествено лечение.
Създадени са нормативни предпоставки за извършване на качествено диализно лечение като разрешителен режим, акредитация, медицински стандарт и др. Въведени са изисквания за качество по отношение на персонала, техническото оборудване, лекарствените продукти, медицинските изделия и др.
Диализното лечение се извършва от персонал, който отговаря на изискванията на медицинския стандарт „Диализно лечение”, но чийто брой намалява, независимо от увеличението на броя на диализните процедури. Само в две от проверените шест лечебни заведения са осигурени всички помещения и условия на околна среда, които отговарят на изискванията на медицинския стандарт за извършването на качествено лечение. Работи се на дву- или трисменен режим на работа, като са осигурени необходимият брой диализни апарати, но само в две от проверените лечебни заведения диализната апаратура отговаря на изискванията на стандарта.
Поради това, че не във всички лечебни заведения са създадени необходимите условия за извършване на диализното лечение, качеството на дейността не е на достатъчно високо ниво. Няма равнопоставеност между пациентите на държавните лечебни заведения и тези на общинските, защото диализните апарати в общинските лечебни заведения не са подменяни и в повечето случаи не отговарят на изискванията на медицински стандарт „Диализно лечение”.
Отговорност за управленските решения за одитирания период носят:
д-р Евгений Желев Желев (министър на здравеопазването от 24.04.2008 г. до 27.07.2009 г.), д-р Божидар Михайлов Нанев (министър на здравеопазването от 27.07.2009 г. до 21.04.2010 г.), проф. Анна-Мария Борисова Иванова (министър на здравеопазването от 21.04.2010 г. до 29.09.2010 г.) и д-р Стефан Константинов Константинов (министър на здравеопазването от 06.10.2010 г. до 21.03.2012 г.).
Сметната палата дава следните препоръки:
На министъра на здравеопазването, който провежда държавната здравна политика в областта на здравеопазването, ръководи националната система за здравеопазване и осъществява контрол върху дейностите по опазване на здравето на гражданите:
На управителя на Националната здравно-осигурителна каса: Да се извърши анализ и да се регламентира механизъм за изчисление на средната стойност за извършена диализна процедура, като се определят разходите, които се включват в нея.
Председателят на Сметната палата изпрати на Главния прокурор на Република България данни от одитния доклад за извършения одит на изпълнението на дейността на Министерство на здравеопазването по осигуряване лечението на болни с хронична бъбречна недостатъчност чрез извънбъбречни методи на очистване на кръвта за периода от 01.01.2009 г. до 30.06.2011 г.
Член 56, ал. 1 от Закона за Сметната палата регламентира, че председателят на Сметната палата изпраща одитния доклад и материалите към него на прокуратурата при наличие на данни за престъпление. Съгласно чл. 56, ал. 3, Сметната палата не може да огласява данни от доклад, изпратен на прокуратурата, до приключване на наказателното производство. Затова Сметната палата публикува на интернет страницата си одитния доклад без частта, която е изпратена на прокуратурата.
Докладът е изпратен на министъра на здравеопазването и управителя на Националната здравно-осигурителна каса, а също и на Комисията по здравеопазването в Народното събрание.
Сметната палата констатира още:
Диализното лечение е уникална животоспасяваща и животоподдържаща дейност, за която във всички страни се отделят значителни средства, но у нас тя не е достатъчно финансово осигурена по мнение на анкетираните лица от диализните центрове и пациенти и това е предпоставка за некачествено диализно лечение на болни с хронична бъбречна недостатъчност.
За одитирания период броят на диализираните лица е нараснал от 2 778 през 2009 г. на 3 129 през 2011 г. или с 13 на сто, диализните процедури са се увеличили с 14 на сто. В същото време лечението е извършвано от медицински персонал, чийто брой намалява поради непривлекателността на този вид медицинска дейност и недоброто заплащане.
Средната стойност за извършена диализна процедура, определена през 2005 г., не е променяна до края на 2011 г., въпреки отчетената инфлация, което създава риск от недостиг на средства за финансиране на диализната дейност.
За одитирания период на лечебните заведения е превеждана обща субсидия за всички извършени дейности, а не конкретно за всяка дейност, в т. ч. за диализната. В Министерството на здравеопазването липсва информация, с която да се обоснове средната стойност за извършена диализна процедура. Това създава възможност за прилагане на различен подход при отчитане на фактически извършените разходи от лечебните заведения. Установено е, че отчетените от лечебните заведения разходи са в по-големи размери от предоставената им субсидия, което е индикатор за недофинансиране на диализната дейност.
Осигурявани са лекарствени продукти и медицински изделия за диализно лечение, но поради липса на пълна информация за заявените, договорените, получените и изразходваните количества, не може да се даде оценка дали те са достатъчни за качествено лечение.
Създадени са нормативни предпоставки за извършване на качествено диализно лечение като разрешителен режим, акредитация, медицински стандарт и др. Въведени са изисквания за качество по отношение на персонала, техническото оборудване, лекарствените продукти, медицинските изделия и др.
Диализното лечение се извършва от персонал, който отговаря на изискванията на медицинския стандарт „Диализно лечение”, но чийто брой намалява, независимо от увеличението на броя на диализните процедури. Само в две от проверените шест лечебни заведения са осигурени всички помещения и условия на околна среда, които отговарят на изискванията на медицинския стандарт за извършването на качествено лечение. Работи се на дву- или трисменен режим на работа, като са осигурени необходимият брой диализни апарати, но само в две от проверените лечебни заведения диализната апаратура отговаря на изискванията на стандарта.
Поради това, че не във всички лечебни заведения са създадени необходимите условия за извършване на диализното лечение, качеството на дейността не е на достатъчно високо ниво. Няма равнопоставеност между пациентите на държавните лечебни заведения и тези на общинските, защото диализните апарати в общинските лечебни заведения не са подменяни и в повечето случаи не отговарят на изискванията на медицински стандарт „Диализно лечение”.
Отговорност за управленските решения за одитирания период носят:
д-р Евгений Желев Желев (министър на здравеопазването от 24.04.2008 г. до 27.07.2009 г.), д-р Божидар Михайлов Нанев (министър на здравеопазването от 27.07.2009 г. до 21.04.2010 г.), проф. Анна-Мария Борисова Иванова (министър на здравеопазването от 21.04.2010 г. до 29.09.2010 г.) и д-р Стефан Константинов Константинов (министър на здравеопазването от 06.10.2010 г. до 21.03.2012 г.).
Сметната палата дава следните препоръки:
На министъра на здравеопазването, който провежда държавната здравна политика в областта на здравеопазването, ръководи националната система за здравеопазване и осъществява контрол върху дейностите по опазване на здравето на гражданите:
- Да се извършва анализ на фактически извършените разходи за диализна дейност от лечебните заведения, с цел ефективно разходване на средствата.
- От националния консултант по хемодиализа да се изготвя анализ на качеството на диализното лечение на база на представените от лечебните заведенияотчети, съдържащи клиничните критерии за качество.
- Да се разработи механизъм за разпореждане и контрол на неусвоените целеви средства, отпуснати по ПМС № 261 от 27.10.2008 г. за допълнителни бюджетни кредити за 2008 г. Механизмът да се разработи след извършен анализ за степента на усвояване на целевите средства за закупуване на диализни апарати.
- Да се извърши анализ на наличната диализна апаратура във всички диализни отделения и да се разработи механизъм, съвместно с общините и лечебните заведения за осигуряване на средства за диализна апаратура.
- Да се изгради система за контрол върху съхранението и предоставянето на лекарствени продукти на хемодиализираните болни при спазване на изискванията за съхранение на тези продукти, посочени в разрешението за употреба.
- В Наредба № 14 от 20 април 2010 г. за условията и реда за извършване на контролната дейност на ИАМО, да се регламентира извършването на последващ контрол за проследяване изпълнението на дадените препоръки на лечебните заведения.
На управителя на Националната здравно-осигурителна каса: Да се извърши анализ и да се регламентира механизъм за изчисление на средната стойност за извършена диализна процедура, като се определят разходите, които се включват в нея.