Сметната палата провери социалните и икономическите ефекти от оптимизирането на училищната мрежа

Сметната палата извърши одит Социални и икономически ефекти от оптимизирането на училищната мрежа за периода от 01.01.2012 г. до 31.12.2014 г. Одитът дава отговор на въпроса постигнати ли са ефекти от изпълнението на Националната програма за оптимизация на училищната мрежа. Програмата е част от националните програми за развитие на средното образование и целта й е да осигури равен достъп и качествено образование на нашите деца.

Мотивите за извършване на одита са:

-  Общият брой на училищата не отчита значителното намаляване на броя на децата в училищна възраст. Големият брой училища е предпоставка за неефективност и неефикасност на разходите за образование.

- Видовете училища на територията на страната не отговарят на нуждите на пазара на труда в съответния регион и не осигуряват възможност за социална реализация.

- Не са достатъчно оптимизирани структурата и съставът на педагогическите кадри. Съотношението учител/ученици е по-високо от средното за Европейския съюз.

- В много училища има маломерни и слети паралелки, в които не може да се осигури качествено образование.

Изводът е, че като цяло с изпълнението на Националната програма са създавани условия за повишаване на качеството на образователния процес и за намаляване на негативните социални и икономически ефекти от преструктурирането на училищата. По организацията за управление на дейностите за оптимизиране на училищната мрежа са установени несъществени пропуски, които не влияят върху процеса на оптимизация и на планираните ефекти.

По Националната програма се финансират: ремонт на училища и подобряване на материално-техническото им оборудване, като приоритет са средищните училища; създаване на условия за столово хранене; закупуване на училищни автобуси; разходи за неразплатени задължения на закрити или преобразувани училища.

През одитирания период са ремонтирани 71 училища на стойност 5 456 969 лв., което представлява най-голям дял от изразходваните средства за оптимизиране на училищната мрежа. В 33 училища е подобрено материално-техническото оборудване на обща стойност 699 520 лв. Най-много училища са оборудвани през 2012 г. – 24 на обща стойност 557 421 лв., а най-малко – през 2014 г., 4 за 27 000 лв. През 2013 г. със средства по програмата са оборудвани 5 училища на обща стойност 115 099 лв.

Условия за столово хранене са създадени в 16 от приемащите училища, като разходите за него са 461 378 лв. През 2012 г. са снабдени 13 училища с кухненско оборудване и пособия на обща стойност 340 299 лв., а през 2013 г. условия за столово хранене са подсигурени на учениците от 3 училища за 121 079 лв.

Една от предприеманите социални мерки, съдействащи за облекчаване на достъпа на децата до образование, е осигуряването на безплатен транспорт до училище.  Въпросът с организирането и осъществяването на транспорта за учениците е изцяло отговорност на кмета на съответната община, т.е. по Националната програма се предоставя само автобус, а изпълнението остава извън границите й.

През одитирания период едва от 4 училища (4 бенефициента) е използвана тази възможност за закупуване на 6 автобуса на обща стойност 459 314 лв. Интересът на бенефициентите към осигуряване на транспорт за пътуващите ученици е най-слаб.

През периода са закрити и преобразувани 55 училища по финансираните общински програми за оптимизация на училищната мрежа, при планирани 30 броя.

Един от проблемите, съпътстващи недостатъчно оптимизираната мрежа от училища, е наличието на голям брой маломерни и слети паралелки. Такива паралелки не отговарят на съвременните изисквания за качествено образование. Освен заниженото качество, маломерните паралелки оскъпяват образователния процес и създават предпоставки за неефективност на разходите за образование. Затова целта е да се стимулира постепенното премахване на тези паралелки.

Финансират се и мерки, насочени към закриване и/или преобразуване на професионалните училища.

От изготвените проекти и становища на Регионалните инспекторати по образование е видно, че в част от професионалните гимназии в последните години се предлага държавен планов прием по професии след завършен 7 клас, по който остават незаети бройки. Освен това не се използват оборудваните работилници, поради това, че не се посещават учебни занятия от учениците. Нормативните актове в системата на народната просвета не се спазват и от учители, и от ученици, което води до нарушения и влошено състояние на образователно-възпитателния процес в училището. В резултат на това, са предприети мерки по закриването на професионални гимназии. Общо за одитирания период към 31.12.2014 г. за рационализация на професионалните училища са изразходвани 1 427 402 лв. В резултат на рационализацията им в приемащите училища са продължили образованието си 1 200 ученика, отпаднали са 106, като в това число влизат и заминалите за чужбина. 

Броят на учениците в малките населени места намалява поради ниската раждаемост, миграцията на младото население към областните и икономически развитите центрове в страната и в страни от Западна Европа и Америка. Това налага оптимизация на училищната мрежа, за да се осигури достъп до качествено образование на всички деца и повишаване на ефективността на публичните разходи за образование.  Един от основните проблеми е високият процент необхванати и отпадащи деца в задължителна училищна група, което не е обект само на образователната система.  От 856 022 бр. през учебната 2007/2008 г. общо учащите намаляват до 749 000 през учебната 2013/2014 г.  Напусналите намаляват от 23 289 през учебната 2007/2008 г. до 17 740 през учебната 2013/2014 г.

Нараства относителният дял ученици, които прекратяват обучението си в страната поради заминаване в чужбина. Те са средно 26 на сто от общо напусналите за периода, като от 19,7 на сто през 2007/2008 г. Броят им достига 34,3 на сто за 2013/2014 учебна година. Най-голям е относителният дял на напусналите поради семейни причини ученици – почти половината от общо напусналите образователната система. Поради нежелание да продължат образованието си напускат средно 18 на сто, като се наблюдава тенденция на намаление на напусналите поради тази причина – от 24 на сто през 2007/2008 учебна година, нежелаещите да учат намаляват до 14 на сто през 2013/2014 учебна година.

Рисковите фактори за преждевременно напускане на училище са: икономически – безработицата и икономическата миграция, социални - родителска незаинтересованост, неграмотност на родителите с негативно отношение към образованието, образователни, етнокултурни, здравни, институционални.

Най-честите причини, водещи до отпадане от училище, са в резултат на икономическата емиграция на родителите в чужбина, нисък стандарт на живот в някои семейства, ранно встъпване в брак, натрупване на голям брой неизвинени отсъствия, невключване в системата за предучилищно възпитание и подготовка и др.

Намалява преподавателския персонал в страната. Учители, директори и помощник-директори с преподавателска заетост в общообразователните училища (в цифрите не са включени възпитатели) от 54 454 бр. през 2007/2008 учебна година намаляват до 45 093 през 2013/2014 учебна година, или намалението е със 17 на сто.

Нараства делът на преподаватели над 60 годишна възраст спрямо общия брой преподаватели в страната за периода от 2007/2008 учебна година до 2014/2015 учебна година. Увеличава се относителният дял и на преподаватели над 50 годишна възраст. Намаляват преподавателите във възрастовия диапазон от 30 до 49 годишна възраст. Делът на преподаватели под 25 годишна възраст е трайно нисък – под 1 на сто.

Одитът е извършен в съответствие с Международно признатите одитни стандарти, издадени от Комитета за одитни стандарти на Международната организация на върховните одитни институции – ИНТОСАЙ.