Сметната палата отказа да завери годишните финансови отчети на 5 бюджетни организации, а 19 са заверени с резерви

По време на финансовите одити през 2017 г. са коригирани грешки в отчетите на министерства, ведомства, държавни висши училища и общини за 3.6 млрд. лв.

Сметната палата прие Доклад за резултатите от финансовите одити, осъществени през 2017 г. , който обобщава изводите и становищата със заключения за заверките на годишните финансови отчети на министерства, ведомства, държавни висши училища и общини за 2016 г.

Значителен брой – 90% от всички финансови отчети, са заверени без резерви (212 становища) или без резерви с обръщане на внимание (56 становища), което означава, че няма съществени отклонения от нормативните изисквания за финансово отчитане. Високият процент на този вид заверки се дължи на това, че одиторите на Сметната палата съдействат да се коригират още по време на финансовите одити отклонения – т.е. грешки и неправилни отчитания, които изкривяват финансовия отчет. Целта на корекциите е годишният финансов отчет да дава вярна и честна представа за финансовото състояние и резултатите от дейността на бюджетната организация, а оттам да бъде и надеждна база за вземане на управленски решения на институционално, регионално и национално ниво. В резултат на тези усилия на Сметната палата са коригирани отклонения във финансовите отчети на бюджетните предприятия за 2016 г. общо в размер на 3,6 млрд. лв., което е с 42% повече в сравнение с коригираните отклонения за 2015 г.

Отказана е заверка на годишните финансови отчети за 2016 г. на: Държавната  агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“, на общините Лозница, Омуртаг и Братя Даскалови, както и на Софийския университет (за последния вече съобщихме).

С резерви са заверени годишните финансови отчети на 4 министерства и на 15 общини.

Становищата с резерви са най-много при финансовите одити на годишните финансови отчети на общините, което е индикатор за недостатъчния им административен капацитет и неефективният вътрешен контрол по отношение на финансовата отчетност.

Най-често установяваните слабости при изготвяне на финансовия отчет:

• Не се капитализират инфраструктурните обекти, земи, гори и трайни насаждения, активи с художествена и историческа стойност;
• Неправилно се осчетоводяват получените и разходвани средства по програми на ЕС;
• Не се спазва задължението за преглед за обезценка на дълготрайните активи и за провизиране на вземанията в зависимост от степента на събираемост;
• Не се отчитат задбалансово поетите и реализирани ангажименти и възникналите нови ангажименти за разходи, условни вземания и задължения;
• Не се провежда пълна годишна инвентаризация на активите и пасивите във връзка с изготвянето на ГФО.

Сметната палата напомня, че добрата финансова отчетност в публичния сектор генерира различни ползи – предоставя финансова информация за широк кръг потребители, подобрява управлението в публичния сектор, спомага за законосъобразността на публичните дейности, повишава доверието на обществото в управлението в публичния сектор.

В Доклада е анализирано състоянието на рамката за финансово отчитане в България и перспективите пред нейното развитие.

Сметната палата подкрепя приемането на консолидирана рамка за финансово отчитане в публичния сектор, която да замени действащата в момента рамка, състояща се от множество общи и индивидуални указания за осъществяване на отчетността.

Сметната палата подкрепя инициативата за създаване и приемане на Европейски счетоводни стандарти в публичния сектор, с което ще се повиши качеството и прозрачността на финансовото отчитане в публичния сектор и ще се създадат условия за постигане на по-добро финансово управление на обществените ресурси и публичния дълг.

Сметната палата ще подкрепя усилията на Министерство на финансите за модернизиране на счетоводството в публичния сектор и ще продължава да дава обективна оценка на степента на развитие на финансовата отчетност.

Финансовите одити са извършени съгласно Закона за Сметната палата (преди измененията, влезли в сила от 1 януари 2018 г.), спазвайки принципите и процедурите, заложени в Международните одиторски стандарти, Международните стандарти на върховните одитни институции и Наръчника за прилагане на международно признатите одитни стандарти.