Court of Auditors: National anti-poverty targets will not be met

Сметната палата извърши одит на изпълнението „Ефективност на мерките за борба с бедността“ за периода от 01.01.2015 г. до 31.12.2018 г. Одитираните организации са Министерство на труда и социалната политика и Министерството на образованието и науката. Одитът е в рамките на координиран одит на тема „Мерки, предприети за облекчаване на бедността“, съвместно с върховните одитни институции на Унгария, Латвия, Хърватия и Словакия.

В резултат на извършения одит са направени следните изводи и оценки:

Ограничен напредък при постигането на националната цел, задълбочаващо се неравенство при разпределението на доходите, силно изразени регионални различия в бедността, изоставане и раздалечаване спрямо нивата на бедност в останалите държави от Европейския съюз, на фона на ниски нива на безработица и икономическо развитие на страната,  показват, че:

Мерките за борба с бедността не са достатъчно ефективни и е необходимо цялостно преосмисляне на механизмите на планиране, изпълнение, мониторинг и оценка на политиката за борба с бедността и социалното включване, така че да се осигури подобряване на качеството на живот на уязвимите групи и създаване на условия за тяхната пълноценна реализация.

През последните 11 години в България се наблюдават различия в икономическото развитие, като първоначално се забелязва период на криза и нарастваща безработица, а след това икономиката се възстановява и развива, а безработицата намалява, като достига до рекордно ниски нива през 2018 г. Това развитие е на фона на тежка демографска криза, характеризираща се с продължаващо намаляване и застаряване на населението, ниска раждаемост и високо равнище на обща смъртност, като се задълбочава и дисбалансът в териториалното разпределение на населението.

 Относителният дял на бедните в страната през този период се увеличава и освен, че е значително по-висок от средно европейските нива, той и нараства по-бързо, което ни раздалечава от Европейския съюз.

Неравенството в разпределение на доходите в България се задълбочава и в сравнение с другите европейски страни е значително по-голямо. Същевременно, неравенството има и силно изразени регионални различия, което изисква съобразяване на мерките и дейностите с териториалните аспекти на бедността.

 Изпълнението на Националната програма за развитие: България 2020 и Националната стратегия за намаляване на бедността и насърчаване на социалното включване 2020 показва, че националната цел за намаляване на броя на живеещите в бедност с 260 хил. души е постигната едва на една трета – 31,27 на сто (с 81 хиляди души) според последните статистически данни. Тук следва да се има предвид, че населението на страната за последните 11 години е намаляло със 7,8 на сто, а броят на бедните е намалял само с 5 на сто за същия период. Това означава, че намаляването на броя на бедните се дължи до голяма степен на намаляване на населението и, в действителност, бедността в страната се увеличава.

Националните подцели са четири и степента на постигане на три от тях не е обнадеждаваща. Първата специфична подцел е за намаляване на броя на децата във възрастовия интервал 0 - 18 г., живеещи в бедност, със 78 хил. души. Данните показват, че през 2018 г. броят на децата под 18 г., живеещи в бедност, са само с 3 хиляди по-малко в сравнение с базовата година или тази подцел е изпълнена само 5 на сто.

Втората специфична подцел е намаляване на броя на лицата на 65 и повече навършени години, живеещи в бедност, с 52 хил. души. Броят на тези лица, живеещи в бедност през 2018 г. в сравнение с базовата 2008 г. е само с 15,2 хиляди по-малък. Според прогнозите до 2020 г.  ще се постигне намаление от 19,8 хиляди спрямо 2008 г., което означава изпълнение само на 38 на сто от поставената подцел.

Третата специфична подцел е за намаляване на броя на безработните във възрастовия интервал 18-64 г., живеещи в бедност, със 78 хил. души. Броят на тези лица, живеещи в бедност, през 2018 г. е намалял в сравнение с 2008 г. с 60,7 хиляди. При средногодишно намаление с около 6 хиляди лица, през 2020 г. се очаква заложената цел да бъде постигната, като следва да се има предвид, че одитът е приключил преди COVID кризата и свързаните с нея проблеми на пазара на труда.

Четвъртата специфична подцел е намаляване на броя на заетите лица от 18 до 64 г., живеещи в бедност, с 52 хиляди. Наблюдава се обратната тенденция - нарастване на броя на заетите лица, живеещи в бедност, като през 2018 г. са с 53,1 хиляди повече спрямо базовата година. Това означава, че поставената подцел не само няма да бъде изпълнена, но и броят на работещите бедни се увеличава, което ни отдалечава почти двойно от целта. Тази подцел няма да бъде постигната въпреки благоприятното развитие на пазара на труда в страната през последните години, свързана с нарастваща заетост и увеличение на работните заплати.

Националната стратегия за намаляване на бедността и насърчаване на социалното включване 2020 не е актуализирана за целия си 7 годишен период на изпълнение, въпреки че степента на постигане на националната цел за намаляване на бедността показва сериозно изоставане и необходимост от промяна в планирането на мерките и дейности за борба с бедността.

 През одитирания период не са извършвани и оценки на въздействието от изпълнението на мерките за борба с бедността, като не е анализирано и оценявано влиянието на влошаващата се демографска структура и миграцията върху индикаторите за бедност и социално включване и постигането на заложените цели.

 На министъра на труда и социалната политика са дадени девет препоръки, а на министъра на образованието и науката са дадени две препоръки, които следва да бъдат изпълнени до края на 2021 г.