30.10.2012
Съгласно чл. 66, ал. 5 от ЗМДТ, Сметната палата проверява одобрените от общинските съвети план-сметки по чл. 66, ал.1 от ЗМДТ. Проверки относно законосъобразността на формирането на план-сметките и начина на разходване на събраните средства от таксата за битови отпадъци се извършват от Сметната палата като част от одитите за съответствие при финансовото управление в общините, а също и при тематични одити в тази област.
1. В контролната си практика, на база на действащото законодателство, Сметната палата категорично възприема становището, че средствата от таксата за битови отпадъци имат целеви характер, т.е. те могат да се събират и разходват само и единствено за дейностите, посочени в чл. 62 и 66 от ЗМДТ.
Съгласно чл. 62, ал.1 от ЗМДТ, таксата за битови отпадъци се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. В чл. 66, ал.1 от ЗМДТ е предвидено, че таксата се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на общинския съвет въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност, включваща необходимите разходи за:
1. осигуряване на съдове за съхраняване на битовите отпадъци - контейнери, кофи и други;
2. събиране, включително разделно на битовите отпадъци и транспортирането им до депата или други инсталации и съоръжения за третирането им;
3. проучване, проектиране, изграждане, поддържане, експлоатация, закриване и мониторинг на депата за битови отпадъци или други инсталации или съоръжения за обезвреждане, рециклиране и оползотворяване на битови отпадъци, включително отчисленията по чл. 60 и 64 от Закона за управление на отпадъците;
4. почистване на уличните платна, площадите, алеите, парковите и другите територии от населените места, предназначени за обществено ползване.
Тъй като таксата за битови отпадъци е вид местна такса, то за нея е приложимо правилото на чл. 7, ал.1 от ЗМДТ, че размерът на същата се определя въз основа на необходимите материално-технически и административни разходи по предоставяне на услугата.
Систематичното тълкуване на цитираните по-горе разпоредби от ЗМДТ води до правния извод, че средствата от събираната във всяка община такса за битови отпадъци са целеви по своя характер. Безспорно, те се събират за обезпечаване финансирането на посочените в чл. 62, ал.1 от ЗМДТ дейности и по силата на чл. 7 от ЗМДТ, не могат да бъдат разходвани за други дейности. От друга страна, обстоятелството, че става дума за „такса”, а не за „данък” също налага набраните от таксата средства да се използват за финансиране на услугата, за която същата се заплаща, а не за други дейности.
2. Сметната палата приема, че средствата от таксата за битови отпадъци имат целеви характер както към момента на събирането им, така и към момента на разходването им.
Както беше посочено по-горе, в чл. 62 от ЗМДТ са указани услугите, за предоставяне на които се събира таксата за битови отпадъци. Прогнозата за очакваните приходи от таксата за битови отпадъци формира приходната част на план-сметката по чл. 66, ал.1 от ЗМДТ, а в чл. 66, ал.1, т.1-4 от ЗМДТ са изброени дейностите, за които могат да се правят разходи с тези средства. Налице е пълно съвпадение между целите, за които се събира таксата за битови отпадъци по чл. 62 от ЗМДТ и кръга на подлежащи на финансиране дейности по план-сметката по чл. 66, ал.1 от ЗМДТ.
3. Категорично е становището на Сметната палата и по въпроса, че задълженията от такса за битови отпадъци, които се погасяват не в годината, за която се дължат, не водят до загубване на целевия характер на набраните средства. Събраните след срока за плащане средства от таксата за битови отпадъци следва да се използват от общината само и единствено за дейностите по чл. 62 от ЗМДТ.
Събраните, но неразходвани средства от таксата за битови отпадъци за текущата година, както и от предходни години следва да формират преходен остатък. Той трябва да бъде отразен в приходната част на план-сметката по чл. 66, ал.1 от ЗМДТ. Наличието на преходен остатък може да бъде основание за намаляване на дължимата такса за битови отпадъци през следващата година.
Единственото изключение от целевия характер на средствата от таксата за битови отпадъци е приложимо по отношение на лихвите за забава, начислявани върху просрочените задължения. Събраните лихви нямат целеви характер.
4. Нецелевото разходване на средства от таксата за битови отпадъци обикновено е свързано с насочване на средствата за финансиране на разходи, извън тези по чл. 62 от ЗМДТ (напр. за капиталови разходи, разходи за издръжка и др.).
Причините за нецелево разходване на средствата от таксата за битови отпадъци, констатирани при одитите на Сметната палата могат да бъдат обобщени по следния начин:
• неправилно разбиране на местните власти за същността и предназначението на средствата от таксата за битови отпадъци като средства с целево предназначение;
• невключване на преходен остатък в приходната част на план-сметката по чл. 66, ал.1 от ЗМДТ, който да бъде разходван за финансиране на дейностите по чл. 62 от ЗМДТ през следващата година.
По този начин не се използва възможността за намаляване на размера на таксата или дори до освобождаване от задължението за заплащането й за определен период от време.
• включване на дейности, извън посочените в чл. 62 от ЗМДТ в разходната част на план-сметката за чистота (напр. озеленяване) и разходване на средства от таксата за битови отпадъци за финансирането им.
5. В контролната си практика Сметната палата установи поредица от случаи на разходване на средства от таксата за битови отпадъци за финансиране на дейности, които не попадат в обхвата на чл. 62 от ЗМДТ.
Подобни хипотези последователно се третират като нецелево разходване на средства с целеви характер и се подвеждат под състава на чл. 254а от Наказателния кодекс. Към настоящия момент, на основание чл. 56 от Закона за Сметната палата 7 случая на разходване на средства от таксата за битови отпадъци не по предназначение са изпратени на органите на прокуратурата за преценка относно наличието на извършено престъпление по чл. 254а от НК. Други 5 случая предстои да бъдат изпратени.
6. Наблюдаваната негативна тенденция за пренасочване от страна на местните власти на средства от таксата за битови отпадъци за финансиране на други дейности води до:
• снижаване на качеството на предлаганите услуги;
• невъзможност за проследяване и граждански контрол върху начина на разходване на целево събраните средства;
• непрекъснато нарастване на размера на таксата за битови отпадъци, което не е обвързано с нарастване на разходите за дейностите по чл. 62 от ЗМДТ, а цели осигуряване на средства за други дейности, които не са финансирани в достатъчна степен.
Изразената по-горе позиция се основава на констатации от одитни доклади на Сметната палата, издадени в периода 2011 – 2012 г. и относими към периода 2008 – 2011 г.
Настоящата позиция е изпратена на Националното сдружение на общините в Република България.
1. В контролната си практика, на база на действащото законодателство, Сметната палата категорично възприема становището, че средствата от таксата за битови отпадъци имат целеви характер, т.е. те могат да се събират и разходват само и единствено за дейностите, посочени в чл. 62 и 66 от ЗМДТ.
Съгласно чл. 62, ал.1 от ЗМДТ, таксата за битови отпадъци се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. В чл. 66, ал.1 от ЗМДТ е предвидено, че таксата се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на общинския съвет въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност, включваща необходимите разходи за:
1. осигуряване на съдове за съхраняване на битовите отпадъци - контейнери, кофи и други;
2. събиране, включително разделно на битовите отпадъци и транспортирането им до депата или други инсталации и съоръжения за третирането им;
3. проучване, проектиране, изграждане, поддържане, експлоатация, закриване и мониторинг на депата за битови отпадъци или други инсталации или съоръжения за обезвреждане, рециклиране и оползотворяване на битови отпадъци, включително отчисленията по чл. 60 и 64 от Закона за управление на отпадъците;
4. почистване на уличните платна, площадите, алеите, парковите и другите територии от населените места, предназначени за обществено ползване.
Тъй като таксата за битови отпадъци е вид местна такса, то за нея е приложимо правилото на чл. 7, ал.1 от ЗМДТ, че размерът на същата се определя въз основа на необходимите материално-технически и административни разходи по предоставяне на услугата.
Систематичното тълкуване на цитираните по-горе разпоредби от ЗМДТ води до правния извод, че средствата от събираната във всяка община такса за битови отпадъци са целеви по своя характер. Безспорно, те се събират за обезпечаване финансирането на посочените в чл. 62, ал.1 от ЗМДТ дейности и по силата на чл. 7 от ЗМДТ, не могат да бъдат разходвани за други дейности. От друга страна, обстоятелството, че става дума за „такса”, а не за „данък” също налага набраните от таксата средства да се използват за финансиране на услугата, за която същата се заплаща, а не за други дейности.
2. Сметната палата приема, че средствата от таксата за битови отпадъци имат целеви характер както към момента на събирането им, така и към момента на разходването им.
Както беше посочено по-горе, в чл. 62 от ЗМДТ са указани услугите, за предоставяне на които се събира таксата за битови отпадъци. Прогнозата за очакваните приходи от таксата за битови отпадъци формира приходната част на план-сметката по чл. 66, ал.1 от ЗМДТ, а в чл. 66, ал.1, т.1-4 от ЗМДТ са изброени дейностите, за които могат да се правят разходи с тези средства. Налице е пълно съвпадение между целите, за които се събира таксата за битови отпадъци по чл. 62 от ЗМДТ и кръга на подлежащи на финансиране дейности по план-сметката по чл. 66, ал.1 от ЗМДТ.
3. Категорично е становището на Сметната палата и по въпроса, че задълженията от такса за битови отпадъци, които се погасяват не в годината, за която се дължат, не водят до загубване на целевия характер на набраните средства. Събраните след срока за плащане средства от таксата за битови отпадъци следва да се използват от общината само и единствено за дейностите по чл. 62 от ЗМДТ.
Събраните, но неразходвани средства от таксата за битови отпадъци за текущата година, както и от предходни години следва да формират преходен остатък. Той трябва да бъде отразен в приходната част на план-сметката по чл. 66, ал.1 от ЗМДТ. Наличието на преходен остатък може да бъде основание за намаляване на дължимата такса за битови отпадъци през следващата година.
Единственото изключение от целевия характер на средствата от таксата за битови отпадъци е приложимо по отношение на лихвите за забава, начислявани върху просрочените задължения. Събраните лихви нямат целеви характер.
4. Нецелевото разходване на средства от таксата за битови отпадъци обикновено е свързано с насочване на средствата за финансиране на разходи, извън тези по чл. 62 от ЗМДТ (напр. за капиталови разходи, разходи за издръжка и др.).
Причините за нецелево разходване на средствата от таксата за битови отпадъци, констатирани при одитите на Сметната палата могат да бъдат обобщени по следния начин:
• неправилно разбиране на местните власти за същността и предназначението на средствата от таксата за битови отпадъци като средства с целево предназначение;
• невключване на преходен остатък в приходната част на план-сметката по чл. 66, ал.1 от ЗМДТ, който да бъде разходван за финансиране на дейностите по чл. 62 от ЗМДТ през следващата година.
По този начин не се използва възможността за намаляване на размера на таксата или дори до освобождаване от задължението за заплащането й за определен период от време.
• включване на дейности, извън посочените в чл. 62 от ЗМДТ в разходната част на план-сметката за чистота (напр. озеленяване) и разходване на средства от таксата за битови отпадъци за финансирането им.
5. В контролната си практика Сметната палата установи поредица от случаи на разходване на средства от таксата за битови отпадъци за финансиране на дейности, които не попадат в обхвата на чл. 62 от ЗМДТ.
Подобни хипотези последователно се третират като нецелево разходване на средства с целеви характер и се подвеждат под състава на чл. 254а от Наказателния кодекс. Към настоящия момент, на основание чл. 56 от Закона за Сметната палата 7 случая на разходване на средства от таксата за битови отпадъци не по предназначение са изпратени на органите на прокуратурата за преценка относно наличието на извършено престъпление по чл. 254а от НК. Други 5 случая предстои да бъдат изпратени.
6. Наблюдаваната негативна тенденция за пренасочване от страна на местните власти на средства от таксата за битови отпадъци за финансиране на други дейности води до:
• снижаване на качеството на предлаганите услуги;
• невъзможност за проследяване и граждански контрол върху начина на разходване на целево събраните средства;
• непрекъснато нарастване на размера на таксата за битови отпадъци, което не е обвързано с нарастване на разходите за дейностите по чл. 62 от ЗМДТ, а цели осигуряване на средства за други дейности, които не са финансирани в достатъчна степен.
Изразената по-горе позиция се основава на констатации от одитни доклади на Сметната палата, издадени в периода 2011 – 2012 г. и относими към периода 2008 – 2011 г.
Настоящата позиция е изпратена на Националното сдружение на общините в Република България.