Необходими са още мерки за по-чист въздух в София

Сметната палата извърши одит на изпълнението „Ефективност на общинските мерки за намаляване замърсяването на атмосферния въздух с фини прахови частици (ФПЧ₁₀[1] и ФПЧ_2,5[2]) в град София” за периода от 01.01.2010 г. до 31.12.2015 г.

Резултатите от него показват, че изпълнените мерки от Столична община водят до значително намаляване на средногодишните стойности на замърсяването на атмосферния въздух с фини прахови частици, но все още не е постигната във всички пунктове на измерване средногодишната норма за опазване на човешкото здраве.

През последните 20 години Столична община е с най–бързо урбанистично развитие в страната, което води след себе си екологични проблеми. Те изискват активна и целенасочена политика за подобряване на здравословната среда както за природните екосистеми, така и за гражданите.

От анализ на Столична община на територията на гр. София са установени стойности на фини прахови частици над допустимите норми – това са частици от земен прах, от прах от изгаряне на дърва и въглища за битово отопление, от дизелово гориво при МПС.

Наблюдава се сезонност на измерените концентрации, което се дължи на битовото горене през зимния период – изхвърляните в атмосферата вредни емисии са получени от изгаряне на твърди горива за отопление, характерни за крайградските, промишлените зони (към 2011 г.) и ромските квартали в София.

Целогодишен замърсител е транспортът и по-точно лошото състояние на пътната инфраструктура или пътната настилка. Източник на прах са и строителството, непочистените строителни площадки, нередовното почистване на улиците. Друг замърсител са изхвърляните сажди от изгарянето на дизелово гориво от автомобили.  Немаловажен е фактът, че област София е най-малка по територия и най-голяма по население сред всички други области.

Според експертите в МОСВ през 2015 г. фините прахови частици  са единственият замърсител, за който страната има проблем на национално ниво с постигането и поддържането на нормативно определените пределно допустими норми. Основна причина за това от една страна е широката употреба в бита на твърди горива и остарели в техническо отношение горивни устройства, а от друга – метеорологични и географски особености. 

Сред констатациите за изпълнение на мерките за намаляване на замърсяването са:

Програмата за намаляване на нивата на замърсителите на атмосферния въздух на територията на общината от 2005 г. е актуализирана с „Програма за намаляване нивата на емисиите и за достигане на установените норми за ФПЧ₁₀ и NO₂ и управление на КАВ за периода 2011 – 2014 г.“, за да бъдат изпълнени нормативните изисквания на Закона за чистотата на атмосферния въздух. Мерките в програмата са насочени и към постигане на общоевропейските норми за качество на атмосферния въздух. Осигурен е финансов ресурс за тяхното финансиране. Изпълнени са дейности по 38 мерки, което представлява 73 на сто от всичките 52 заложени мерки за фини прахови частици (ФПЧ₁₀₎. Отчетено е значително намаляване на средногодишните стойности на замърсяването на атмосферния въздух с фини прахови частици (ФПЧ₁₀₎, но все още не е постигната във всички пунктове на измерване максимално допустимата средногодишна норма за опазване на човешкото здраве.

В същото време е идентифициран риск за ефективното и своевременно реализиране на политиката по отношение на околната среда, в това число и за намаляване на замърсяването на атмосферния въздух с фини прахови частици.

През 2015 г. е постигната средногодишната норма за концентрация на ФПЧ₁₀ само в два от пунктовете за мониторинг на качеството на атмосферния въздух. В останалите пунктове на територията на Столична община се отчита намаление, което не е достатъчно за постигане на средногодишната норма.

Основен принос към по-високите концентрации имат автомобилния транспорт и изгарянето на твърди горива за отопление. Ограничаването на тези източници на замърсяване не може да се реши самостоятелно от Столична община. Необходимо е да се предприемат действия на национално ниво чрез иницииране на промени в нормативната уредба за ограничаване на емисиите от тези замърсители.

Според данни на Столичната регионална здравна инспекция за заболеваемостта на населението на гр. София заболеваемостта от остри респираторни заболявания на горните дихателни пътища, хроничен бронхит, пневмония и алергичен ринит при възрастните се увеличава. Това означава, че все още не е постигнат дългосрочния ефект от изпълнението на общинските мерки за намаляване на нивата на замърсителите на атмосферата с ФПЧ.

Изготвена е програма за управление качеството на атмосферния въздух за периода 2015 – 2020 г. през декември 2016 г., но тя все още е в процес на одобрение от Столичния общински съвет.

Сметната палата е дала 2 препоръки на Столичния общински съвет. Едната е да се приеме програмата за управление на КАВ 2015 – 2020 г. с дефинирани мерки за ФПЧ_2,5, а другата - да се предприемат действия за приемането на програма за опазване на околната среда на Столична община.

Към кмета на София са отправени 5 препоръки, сред които подобряването на контрола и определянето на персонални отговорности за изпълнението на мерките.

Сметната палата започна нов одит „Ефективност и ефикасност на мерките, предприети от националните и местните власти за борба срещу основните източници на замърсяване на атмосферния въздух в големите градове“. Одитът на българската Сметна палата е част от кооперативен одит за качеството на въздуха в Европа, който извършат Върховните одитни институции на още 17 европейски страни, сред които Холандия, Полша, Испания, Швейцария, Унгария, Словакия и Европейската сметна палата.

* * *

ОЩЕ ФАКТИ И КОНСТАТАЦИИ:

Средна концентрация на ФПЧ₁₀ по пунктове в гр. София

* АИС Орлов мост работи до 02.10.2015 г. Пунктът е преместен на нова площадка в район Младост (АИС - Младост), поради инфраструктурни промени на СО ** АИС „Младост“ работи от 02.10.2015г.

Източници: Решения на СОС, справки за средна концентрация на ФПЧ₁₀ по пунктове в гр. София от ИАОС и СО

От анализа на данните е установено, че има превишаване на ФПЧ₁₀ над допустимата норма (40 mg/m³)за периода 2011 - 2012 г. във всички пунктове, с изключение на АИС „Копитото“. През периода 2013 - 2014 г. се наблюдава намаляване на стойностите на ФПЧ₁₀ и достигане на нива под допустимата стойност на пункта при един от пунктовете - Гара Яна, поради обявяване в несъстоятелност на „Кремиковци“ АД и стартиране прекратяване на дейността на предприятието от 2009 г.[3]. През 2015 г. се наблюдава намаляване на стойностите и достигане на нива под допустимата норма при пунктовете АИС „Надежда“ и АИС „Хиподрума“, но има значително превишаване над допустимата норма при АИС „Младост“ (55.04).

От данните за 5-годишен период се наблюдава намаление на стойности на ФПЧ₁₀ под нормата през 2015 г. при 3 от общо 7 пункта (Гара Яна, АИС „Надежда“ и АИС „Хиподрума“). За един от тези 3 пункта, намаляването на ФПЧ₁₀ не се дължи на изпълнение на мерките по Програма КАВ 2011 - 2014 г.

Постигнати са резултати за намаляване на концентрациите на ФПЧ₁₀ в кв. „Надежда“ и в кв. „Хиподрума“ чрез изпълнението на мерки по Програма КАВ 2011 - 2014 г. В кв. „Надежда“ са изпълнени дейности, свързани с основния ремонт на надлез Надежда, с изграждането на втория метро диаметър, изграждането на велоалеи и използването на екологични превозни средства. В кв. Хиподрума са изпълнени дейности по изграждането на велоалеи, изграждане на кръстовища на две нива, действа режим на почасово платено паркиране (зелена зона) по граничните улици и булеварди, използване на екологични превозни средства.