На 1 март преди 135 г. е бил първият работен ден на българската Сметна палата

Българската сметна палата свързва първи март освен с традиционната българска мартеница за здраве, и с много важен исторически факт за институцията.  Върховната сметна палата на България започва своята дейност на 1 март 1881 г. Тя е създадена със закон два месеца и половина по-рано, като проектът на закона е внесен от Петко Каравелов, министър на финансите, а основен принос за изработването му има Стефан Стамболов.

В първия доклад на Сметна палата до парламента се посочва, че нейният състав през първата година е много ограничен - само от 5 члена, един председател и 1 член-делопроизводител. Казва се още, че до 1 март 1879 г. държавата няма бюджет, а само Сметка за разходите и приходите в княжеството. Проверката за финансовата 1879/1880 г. се съсредоточава върху приходите в бюджета, а разходите остават на втори план. Включени са “поземленият налог, налогът на овцете и козите, акцизът от суров тютюн , доходът от продажба на бандероли, акцизът от вино, спирт и бира, патентът за продавание вино и ракия, търгувание в дюкяни, магазини и други открити помещения. За имуществото на държавата докладът не може да се произнесе, тъй като те още не са “приведени в ред”.  

Първият председател на палатата Иван Гюзелев е виден математик, физик и философ, депутат в Учредителното събрание и в Първото обикновено народно събрание, поддръжник на национално-освободителното революционно движение. Той внася морзовия апарат в България, с който се свързва с въстаниците в Балкана, за което е хвърлен в затвора. Той е и сред основоположниците на гимназиалното образование по в България и един от първите академици в БАН. Оглавява Върховната сметна палата 14 години.