„Фонд „Научни изследвания“ не е управляван ефективно в полза на икономиката, установи одит на Сметната палата
Сметната палата публикува одитния си доклад за извършения одит „Изпълнение на Националната стратегия за научни изследвания за периода от 01.08.2011 г. до 31.12.2014 г.“
Основният извод в резултат на одита е, че поради пропуските и недостатъците в дейността си, структурите в системата на Министерството на образованието и науката не са осигурили ефективното изпълнение на Националната стратегия за научните изследвания и не гарантират постигането на стратегическата цел за превръщането на българската наука във фактор за развитието на икономика, базирана на знанието и иновационните дейности.
„Фонд „Научни изследвания“ не е управляван ефективно и не е изпълнил основната си функция - развитие на науката в полза на икономиката. Много са нашите негативни констатации, за съжаление те са в сфера, към която всички имаме големи очаквания, защото без силни научни изследвания, без силни иновации, няма как да бъде постигнат просперитет на нацията.“ Това е мнението на председателя на Сметната палата Цветан Цветков.
Неефективното управление на фонда като основен финансов инструмент за насърчаване на научните изследвания, не осигурява: резултатност на научно изследователската дейност, концентрация на ресурси в приоритетните области на научните изследвания, ефективно използване на националните и европейски фондове.
В Плана за действие за периода 2011-2013 г. към Националната стратегия са включени мерките и част от предвидените в нея инструменти за изпълнение с общ бюджет над половин милиард лева. От него 190 млн. лв. са за мерките, изпълнявани от водещите институции - Министерството на образованието и науката и Фонд „Научни изследвания“, като са усвоени 64,5 на сто от планираните средства. (От общия бюджет 355 млн. лв. са предвидени за мерки от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, което е извън обхвата на настоящия одит.)
Само 6 на сто е делът на финансирането със средства от структурните фондове на Европейския съюз. Това е една от причините за неблагоприятния финансов профил на България за разходите за научна дейност.
Темпът на нарастване на разходите за научноизследователска и развойна дейност като процент от БВП не гарантира изпълнението на заложената цел в Националната програма за реформи България 2020 - достигане на 1,5 на сто на разходите от БВП до 2020 г.
Дейността на Фонд „Научни изследвания“ е осъществявана при липса на координация с други финансиращи институции и не са създадени условия за повишаване на ефективността при финансирането на научно изследователската дейност.
Координацията по рамковите програми на Европейския съюз и финансирането на проекти по тях не е ефективна и ефикасна и не подпомага интегрирането на българската наука в европейското изследователско пространство.
Не са предприети действия за разширяване на двустранното сътрудничество на България с по-голям брой държави. Това ограничава обмена на знания чрез реализирането на проекти и ползването на съвременни научни инфраструктури от българските учени.
Функционирането на интерактивната платформа не е ефективно и не подпомага подобряването на връзката образование-наука-бизнес.
Липсата на ефективна система за оценка на научноизследователската дейност не създава благоприятна среда за оценка на научната дейност.
Сред основните слабости са и:
Регистърът за научна дейност в Република България се води и поддържа на национално ниво от МОН. През одитирания период това не е ставало адекватно, поради което и не показва реалното състояние на българските ресурси в областта на научните изследвания.
Липсва вътрешен ред, което създава риск относно пълнотата, съхраняването на документацията и осигуряването на база данни за отчитане на изпълнението на мерките по Националната стратегия.
Министерството на образованието и науката и Фонд „Научни изследвания“ не са правили инвентаризация на научното оборудване, закупувано от бенефициентите по финансираните проекти. Липсват регистри за неговата реализация и отчитане. Не са създадени условия за ефективно използване на материалната база от научно оборудване и съществува риск от двойно финансиране на дейности в одобрените проекти.
Липсва информационна осигуреност на управляваните проекти по проведените от Фонд „Научни изследвания“ конкурси за научни изследвания. Това лишава от прозрачност разходването на средствата за научна дейност и не осигурява условия да се следи цялостното им състояние и постигнатите от тях резултати. Проведени са само две конкурсни процедури.
В края на одитирания период е създаден Национален съвет за наука и иновации за подпомагане на министъра на образованието и науката при провеждането на държавната политика за насърчаване на научните изследвания, но не са осигурени възможности за неговото ефективно функциониране.
Сметната палата дава на министъра на образованието и науката 21 препоръки за подобряване на дейността, на управителя на Фонд научни изследвания - 4 препоръки, и на председателя на Българската академия на науките - 2 препоръки.