Шефът на Сметната палата пред в. "Марица": Предстои одит в Община Пловдив, проверяваме и висшите училища
Председателят на Сметната палата Цветан Цветков е роден на 27 март 1963 г. в София. Завършил е УНСС, магистър по „Счетоводна отчетност” . От 2011 до 2014 г. е зам.-председател на Сметната палата, а преди това от 2006 до 2011 г. е ръководител на Звеното за вътрешен одит в палатата. През 2000 г. е началник на ГУ „Държавен финансов контрол”. Ръководи преговорите по хармонизиране на националното законодателство с европейското в областта на финансовия контрол. Директор на Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол към МФ до септември 2001 г. От 1996 до 1999 г. е последователно началник на отдел в ГУ „Държавен финансов контрол” и началник на отдел в МВнР. От 1992 до 1996 г. е главен финансов ревизор в ДФК към МФ. Един от основателите на Института на вътрешните одитори в България през 2003 г.
- Г-н Цветков, има ли констатирани нарушения с евросредства, насочени за подпомагане на бизнеса в България за преодоляване последиците от пандемията?
- Конкретна информация като резултати от одитите би могла да се коментира, когато приключат, така е по закон. Нашите очаквания са докладите за първите три одита на средствата за преодоляване на пандемията да са готови до края на октомври 2021 г. В момента одиторите ни се сблъскват с множество предизвикателства. Най-сериозното от тях е, че изпълнението на мерките не е приключило и правителството одобрява нови мерки и инструменти за подкрепа на бизнеса и гражданите. Смятаме обаче, че най-важното при тези одити е да проверим не само дали разходите са по предназначение, а дали са помогнали за запазването на работни места и бизнеси и за възстановяването на икономиката.
- Как Сметната палата извършва одити в условията на ковид пандемия?
- Пандемията се превърна в изпитание за целия свят не само за хората и бизнеса, но и за работата на институциите. Сметната палата въведе дистанционен режим за своите служители във връзка с извънредното положение в страната. Това стана възможно, защото в голяма степен дейността на палатата е дигитализирана, за което се полагат много усилия от години. Например финансовите одити на годишните отчети на бюджетните организации и одитите на изпълнението се извършват изцяло с одитния софтуер „Pentana“.
Сметната палата е включена към електронния обмен на документи с останалите администрации
В момента се регистрираме и към системата за сигурно е-връчване - електронния еквивалент на препоръчаната поща с обратна разписка. Гордеем се и с още нещо много важно - институцията получи международен сертификат ISO/IEC 27001:2013, който гарантира надеждността на системата за управление на сигурността на информацията и адекватен контрол за нейната конфиденциалност.
- Какъв е фокусът на Сметната палата в момента и какви акценти са заложени в програмата й за 2021 г., освен контрола върху предстоящите избори и партиите? Предвиждат ли се одити и в област Пловдив?
- Във времена на извънредни ситуации като сегашната сме длъжни да дадем отговор на обществото как се разходват огромните средства за справяне с пандемията - национални и европейски. Затова още миналата година стартирахме три одита на мерките за преодоляване на последствията от ковид кризата - за подпомагане на микро-, малки и средни предприятия, за социална подкрепа и заетост и за подпомагане на земеделските производители. В одитната програма за тази година включихме още три одита по темата - на мерките в здравеопазването, в подкрепа на туризма, както и на средствата по механизма на Европейската комисия REACT-EU - за възстановяване на икономиката.
Друг фокус са двата одита, възложени ни от Народното събрание
- за сключването и изпълнението на договорите за обществени поръчки от Агенция „Пътна инфраструктура“ за проектирането, изграждането и експлоатацията на системата за електронно събиране на пътни такси и на обществените поръчки, възложени на „Автомагистрали“ ЕАД за периода 2016-2020 г. Трудоемка задача са и многобройните ежегодни финансови одити на годишните финансови отчети на бюджетните организации и общини - те са 291. Сред тях са финансовите одити на Община Пловдив, Община "Марица", другите общини от област Пловдив с бюджет над 10 млн. лева и една община с по-малък бюджет в областта, както и на висшите училища на територията на Пловдив. Ще извършим и 35 одита за съответствие при финансовото управление, тоест за законосъобразност на управлението, сред тях и в две общини от област Пловдив - "Родопи" и Асеновград.
- Кои са най-големите нарушители в бюджетната сфера, в управлението, обществените поръчки и др.?
- Иска ми се да не делим установените от нас проблеми на малки, по- и най-. Дори и на пръв поглед малък проблем, в малка община, с неголям размер средства, за хората в нея той може да е с приоритет 100% и трябва да бъде отстранен. Затова проверяваме системите за вътрешен финансов контрол и даваме препоръки да са по-ефективни, тъй като те са контролно-пропускателен пункт, който трябва да спира нарушенията. Тези системи са сбор от приети вътрешни правила, каквито често или няма, или не са достатъчно пълни, адекватни и ясни, за да работят добре контролните дейности. Например
много пъти контролът върху изпълнението на сключени договори е извършван проформа
и не е установил несъответствие между договореното и изпълненото. Наредбите за отдаване под наем на общински имоти не се актуализират и общините пропускат приходи. С цел да принудим съответната организация да отстрани констатирани слабости, въведохме многократни проверки за изпълнението на препоръките ни - толкова, колкото са необходими, за да се подобрява управлението на публичните средства и дейности.
- През последните години на няколко пъти се повдигна въпросът за ревизия на приватизацията в България след 1990 г., и в частност на ключови предприятия, които след раздържавяването са фалирали. Мнението Ви дали да се извърши независим мащабен одит?
- Ние сме възприели друг подход, като целта ни е да сме полезни тук и сега. Затова сме насочили усилията си към това днес да не се допусне скрита приватизация. Например, като не се отчитат дялови участия на търговски дружества с държавно участие и на държавни предприятия. Или пък чрез сделки с общинска и държавна собственост да се правят на практика подаръци и в един момент държавата от мажоритарен се оказва миноритарен собственик. Друг срещан случай е и лошото управление, което води до фалитите на тези дружества. Това са все „подводни камъни“ не от миналото, а в актуалните взаимоотношения на държавата с бизнеса. Други одити, в които проверяваме как държавата извършва контрол, са на изпълнението на концесионните договори - например за добив на подземни богатства, в туризма, на имоти в морски общини.
- Сметната палата отбеляза 140 години от създаването си и 25 години от възстановяване на дейността си. Каква е равносметката за четвърт век работа?
- Върховната сметна палата е една от първите институции в младата българска държава след Освобождението, създадена със закон в края на 1880 г. Контролната й дейност започва на 1 март 1881 г., оглавявана от нейния първи председател - академик Иван Гюзелев. Институцията е закрита през 1947 г. Възстановяването и изграждането й наново е дълъг процес, той само започва през 1995 г. Твърдя го, защото бях свидетел, а по-късно и участник в него - по време на преговорите по присъединяването ни към ЕС, когато бе подготвен и въведен новият европейски модел на контрол у нас. За тези 25 години бе извървян дълъг път, в който българската Сметна палата се превърна в съвременна европейска одитна институция. Изграден бе одитният й капацитет, въведени бяха международните одитни стандарти в работата, наръчници, европейски практики, членство и активно участие в европейските и международните професионални структури. В същото време най-важното за всяка одитна институция е нейната независимост и тя е отстоявана през всичките тези години.
Всяка година палатата извършва по над 300 одита и дава препоръки по всеки от тях, понякога десетки. Всички одитни доклади са публикувани на интернет страницата на Сметната палата и гражданите могат да се запознаят с тях и да упражняват граждански контрол върху институциите и местната власт.