15.04.2014 г.

При такава голяма колегия от 9 души съществува огромен риск за колективна безотговорност в Сметната палата. Няма да е ясно кой член какво мисли за докладите. Напълно възможно е да се прокарват непрофесионални решения, заяви в интервю за vevesti.bg действащият председател на палатата.

Проф. Димитров, вярно ли е, че президентът ви е обещал да наложи вето над промените в Закона за Сметната палата, както съобщи Йордан Цонев, председател на Комисията по бюджет и финанси в НС?
Това е нелепо, несериозно и категорично невярно. Не знам откъде г-н Цонев черпи такива сведения. Президентът едва ли би се срещнал с мен, за да ми обещава да наложи вето на Закона за Сметната палата. И едва ли аз бих тръгнал по коридорите на палатата да разпространявам подобна информация. Твърдението е толкова нелепо, че даже не ми се иска да го коментирам.

Смятате ли, че ветото може да получи подкрепата на парламента?
Мисля, че ветото ще бъде преодоляно. Очевидно е, че управляващата коалиция е твърдо решена да приеме новия Закон за Сметната палата. Очаквам да има дебат по принципните положения в закона. Надявам за пореден път да се чуят разумните аргументи в подкрепа на действащия закон от парламентарната сила, която през 2010 г. наложи сегашния модел – на малката колегия от трима души и председател, който е ангажиран с еднолично издаване на доклади.

Какви са рисковете от промените в закона?
Има много рискове. Ръководил съм и голяма колегия, изградена на принципа на партийните квоти, и знам как може да се влияе върху такава Сметна палата. Вероятно всяка от парламентарно представените политическите сили ще предложи свои хора. И това вече ще бъде палата, изградена на партийно-квотен принцип. При такава голяма колегия от 9 члена, има огромни рискове от колективна безотговорност. В закона няма гаранции, че ще бъде ясна позицията на всеки член на колегията. Тя ще приема решения с мнозинство, но няма да е ясно кой член какво мисли по одитните доклади. В резултат на това има големи рискове да се прокарват непрофесионални решения.

Това ли са основните разлики между действащия и новия закон?
Да, категорично. В момента издатели на одитните доклади са или 3-членната колегия, която ги приема с консенсус, или аз, защото имам право еднолично да издавам одитни доклади. Във всеки момент е ясно кой носи отговорност за тях. Известна е и позицията на всеки, който участва във вземането на решения – председател или представител на тричленна колегия. При колективния модел има сериозен риск от анонимност, от липса на позиция. Достатъчно е да се съберат петима от деветчленната колегия, за да приемат един доклад. А каква е позицията на останалите, кои са били против, кои са се въздържали? Не се знае.
 
Няма ли всички да обявят позицията си?
Не, няма предвидено задължение всеки член на колегията да оповестява публично своята позиция. Може да има неучастие, няма задължение и това да се обяви. Не се знае кой за какво гласува.
 
Предстоят промени и в структурата на Сметната палата. Каква е оценката ви за тях?
Има сериозни проблеми с обстоятелството, че всеки член на колегията ще ръководи отделение и на практика ще отговаря за качеството на одита. А той, както знаем, се избира на партийно-квотен принцип. Той ще замести професионалното ръководство на палатата при сегашния модел - началник на отдел, директор на одитна дирекция и заместник-председател. Има и друг голям риск - аз съм се сблъсквал с него – одитната дейност да се затвори, да се капсулира и да се феодализира по отделения.
 
Няма ли опасност издигнатият от съответната партия член на колегията и шеф на отделение да прикрие факти, засягащи политическата сила?
Възможно е. Коя е гаранцията, че това няма да стане? Колективното обсъждане и приемане на докладите, при което няма законова гаранция мнението на всеки да бъде оповестявано ли? Затова смятам, че промените залагат анонимност при вземане на решенията. Няма да може да се види кой е гласувал за, против или въздържал се. Всичко това превръща голямата колегия в рисков орган, при който може да надделее колективната безотговорност при вземане на решенията.
 
В интервю председателят на Комисията за защита на потребителите сравнява промените, които се подготвят в закона за тази институция със случилото се при гласуването на измененията на Закона за сметната палата. Кое е общото и кое различното при двете структури?
Общото е, че и в двете институции се отстранява действащото ръководство. Доколкото разбрах от медиите, сегашният колективен орган в Комисия за защита на потребителите ще бъде заменен с едноличен на пряко подчинение на министъра на икономиката и енергетиката. Тук наблюдаваме действие обратно на логиката, която беше приложена спрямо Сметната палата. За нас се говореше, че видите ли, колективното ръководство е много по-добро, а едноличното било много по-опасно. При Комисията за защита на потребителите пък се отрича колективното начало и се води към еднолично ръководство.
 
Къде е логиката?
Не я виждам, но и да я има, тя не е свързана с подобряване на качеството на работа на съответната институция.
 
Кои са положителните страни на закона?
В резултат на дебата приетият закон доста се различава от първоначално внесения, който имаше направо карикатурни черти. В проекта бяха премахнати всички изисквания за професионализъм за членовете на колегията и за одиторите. Беше заличена фигурата на директора. Тоест всички гаранции за професионализъм при одитната дейност бяха отстранени. Сега законът съдържа високи професионални изисквания за членовете на колегията, запази се и изискването за изпит преди назначаването на одитори. Надявам се, че парламентът ще избере сериозни професионалисти, защото те ще са гаранция, че няма да се реализират рисковете, заложени с промените в закона.

Очаквате ли чистка в палатата на „Ваши” хора?
Надявам се да няма. Всички, работили с мен, са изключително добри професионалисти. Имам предвид директорите на дирекции, за съжаление един от тях напуска, не иска да продължи да работи в Сметната палата. Има изключително добри професионалисти и при началниците на  отделите, и при одиторите, и при останалите колеги.СК

 Интервю на Станка Динева