Цветан Цветков пред "БАНКЕРЪ": При 55% от общественитe поръчки няма и намек за конкуренция

Както вече става ясно, от година и половина всичи ние сме принудени да гледаме един и същи многосериен филм, в който всяко действие на контролните и правоохранителните органи срещу задкулисието и статуквото, се квалифицират като партийни поръчки или политически бухалки. Имаме нов прецедент - 90-страничният доклад на Сметната палата на тема АПИ, обществени поръчки и „едни“ 118 милиона, хвърли много мощна бомба в блатото. Според един бивш министър, вие и структурата, която управлявате, сте обзети от „глад за кръв“. Как коментирате обвиненията, че сте изпълнявали политическа поръчка?

- Не са първи път Сметната палата получава такова обвинение. Нека само да припомня, че този одит ни беше възложен на 18 декември 2020 г. с единодушно прието решение на 44-ото Народно събрание. И още нещо оборва тази тази „теза“: дейността на Сметната палата е такава, че одитите не са индивидуално творчество, а колективен труд. Всеки одитен екип се контролира от началник отдел, от директор, заместник-председател. Те са подпомагани от юристи от Дирекция "Правно-нормативно осигуряване", а накрая докладите се приемат от ръководството на Сметната палата в състав, т.е. от председател, двама заместник-председатели и двама членове. Целият този процес се документира много обстойно - с работни документи, със съответните доказателства и т.н. Така че това е едно безпочвено обвинение, което също ще бъде оборено с резултатите от нашата работа. Докладът е публичен и всеки може сам да прецени дали е политическа поръчка, или не е.

Защо този конкретен одит ви отне година и половина?

- Първо - срокът, определен от Народното събрание, беше нереален срок.  Тук трябва да вметна, че това решение по никакъв начин не беше съгласувано със Сметната палата, каквато е обичайната практика. Винаги, когато парламентът ни възлага подобни задачи, ние участваме в дискусиите на комисията, която прави това предложение. Този път ние бяхме елиминирани от процеса и затова в решението бе определен един нереален срок. Има и още два фактора, които оказаха влияние върху продължителността на одита. Най-напред - информацията, която поискахме, не ни бе предоставена в пълния й обем. Това ни затрудни в преценката дали процедурата е законосъобразна или не е. Международните стандарти ни задължават да съберем всички възможни доказателства, ако това не се случи - просто няма как да направим категоричен извод. Другата причина е, че ние сме длъжни да предоставим доклада на ръководителите на одитираното ведомство, в случая - на АПИ. А през тези години те се оказаха твърде много и ние трябваше да ги търсим един по един, да им връчим доклада, да изчакаме становищата или възраженията им по нашите констатации...

Министър Нанков смята, че неговата политическа сила е в привилегировано положение относно законността и справедливостта, защото този одит бил направен по тяхно настояване. Вие обаче казвате нереално кратка процедура. Може ли да допуснем, че работата така е нагласена, че хем да има проверка, хем резултатите да са повърхностни?

- Ами не може да се допусне. Както вече споменах, стандартите ни изискват да съберем достатъчно доказателства, за да формираме мнението си. Без оглед на сроковете, без значение кой първи е поискал извършването на подобен одит. И, за да бъда още по-конкретен, ще ви кажа, че в решението на Народното събрание не е фиксиран конкретен срок, за който Сметната палата да извърши проверката. Така че, когато не ни е поставен такъв срок, ние спазваме стандартите и Закона за Сметната палата.

Защо в този случай се наложи да ползвате услугите на външен експерт?

- Отново ще се позова на международните стандарти и на Закона за Сметната палата. Задължени сме, когато трябва да извършваме проверки и да направим анализи в технически области, в които ние нямаме необходимата компетентност, да привлечем външен експерт. Тук е много важно да обясня, че заключението на вещото лице е само едно от доказателствата, събрани в хода на проверката. И още - ние не сме задължени да се съобразим със становището на това вещо лице. Това е обичайна практика на Сметната палата, ние не за първи път ангажираме външен експерт.

Вие непрестанно правите подобни проверки, одити, анализи и т. н. Това ли е най-скандалната ви задача?

- Не е само този случай. По принцип този вид процедури - без предварително обявяване или пряко договаряне - не са състезателни. При тях се игнорира един от фундаменталните принципи на Европейския съюз - свободната конкуренция. Това ерозира бизнес средата и отблъсква инвеститорите. Тази негативна тенденция е установена и от Европейския съюз. А именно - 29% от обществените поръчки в България са поръчки, които се възлагат или чрез пряко договаряне, или чрез договаряне без предварително обявление. А общо 65% от поръчките се възлагат чрез процедури без състезателно начало. Ето защо получаването на средствата по Националния план за възстановяване и устойчивост е обвързано с ангажимент: България да намали процента на този тип обществени поръчки.

Да намали броя или да ги изхвърли от употреба завинаги?

- Нека да започнем с тяхното ограничаване, което включва изключително строг предварителен и последващ контрол. Защото, както в случая с тази поръчка, нашата констатация е безспорна: сключването на договора между АПИ и консорциума е незаконосъобразно. Много интересно е, че в рамките на предварителния контрол, Агенцията за обществени поръчки (АОП) е излязла с категоричното становище, че няма достатъчно доводи за провеждането на такъв вид процедура. Ръководството на АПИ обаче не се е съобразило със становището на АОП и е провело процедурата така, както си е било наумило. Тук е мястото да кажа, че в 76% от случаите, при които АОП е дала отрицателно становище за избраната процедура, възложителите  не са се съобразили с мнението ѝ.

В конкретния случай обаче АПИ са надминали себе си - с вече нашумелите поръчки "ин хаус". Цитирам: процедура за договаряне без предварително обявление! Това вече наистина надминава... всичко, защото никой не знае какво и защо се случва. Посветените са само двама - възложител и изпълнител.

- За да избереш тази процедура, трябва да са налице много специфични условия и изисквания. Ти трябва да разполагаш с неопровержими доказателства, че освен този изпълнител, никой друг не може да извърши тази дейност...

При това - в целия Европейски съюз, нали?

- Точно така. Изпълнителят, избран чрез тази процедура, не трябва да има нито един конкурент - по обективни технически и технологически причини. Според нашия одит, подобни специфични условия не са били налице. Според първия договор между АПИ и същият този консорциум - за разработване и изграждане на тол системата - всички възможни авторски права на тази система са на АПИ. Тоест - АПИ, като пълноправен носител на тези права, може да прави каквито изменения, допълнения или модификации си поиска. И има право да ги възложи на всяка една фирма, оперираща в този бизнес. Нали не сме толкова наивни, че на територията на ЕС само този консорциум може да извършва дейности като проактивен мониторинг, поддръжка на системата и надграждане с нови функционалности?

А как е формирана тази хубава прогнозна стойност - 118 млн. лева?

- Нашият екип не успя да установи начина, по който е определена прогнозната стойност на поръчката. Причината е, че на екипа не му бяха предоставени необходимите документи, доказващи, че са изпълнени законоустановените изисквания - пазарно проучване, анализи, консултации и т.н. Вместо такива документи, нашият екип получи една таблица, пълна с данни и цени, взети от интернет.

Всички пари са изплатени на изпълнителя или има още за усвояване?

- Съгласно договорът, който е 5-годишен, през първите две години изпълнителят получава по 2.5 милиона месечно. А следващите три години - по 2.1 милиона лева на месец. Тъй като одитираният период, определен от парламента, е 31 декември 2020 г., а договорът е сключен на 23 декември 2020 г., ние не сме проверявали неговото изпълнение, извън обхвата на проверката е.

Според вас, този договор може ли да бъде развален? Или поне поставен под съмнение, да бъде вкаран в съд?

- Това зависи от страните по договора. И от начина, по който е сключен този договор, от клаузите в него.

Установихте ли къде е по-евтино и къде е по-скъпо оперирането на такава тол система: у нас или по света?

- Бяха направени куп сравнения за цената на тази дейност, но те определено бяха спекулативни. Има една много съществена разлика между начина за събиране на тол таксите в България и начина, по който това се прави в другите европейски държави. У нас оператор на системата за електронно събиране на тол таксите е Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ). Докато в другите европейски държави това се прави или от частна фирма, публично-частна структура. Нека припомня, че през 2015 г. Световната банка изготви доклад по какъв начин да бъде изградена системата за събиране на тол таксите. Окончателната диагноза в този доклад е, че АПИ няма достатъчно капацитет да извършва тази дейност и затова е по-добре тя да бъде възложена на частна фирма или на публично-частна структура. Българското правителство обаче взе друго решение, което - все пак - си е негово суверенно право. И определи АПИ като оператор на тази система. -  

Нормативно погледнато, съобразено ли е нашето законодателство с европейските стандарти в тази област?

- Има задължителни изисквания, които трябва да бъдат възпроизведени в националното законодателство. Колегите са извършили преглед на националното законодателство - това са два регламента и една директива - има определени неясноти, има и доста открити въпроси. Поради тази причина, Сметната палата е препоръчала на Министерството на регионалното развитие и благоустройството да направи допълнителен анализ доколко нашето законодателство съответства на европейските норми. Видно от нашия доклад, проектите на нормативните актове не са били разработени нито от експерти на АПИ, нито от междуведомствена работна група - каквато е обичайната практика при транспониране на европейско законодателство. През 2015 г. със заповед на премиера е създадена такава работна група, но тя не е свършила никаква работа и затова АПИ сключва договор с едно адвокатско дружество.

А така...

- Интересното тук е друго - изплащането на възнаграждението за свършената работа от това адвокатско дружество е обвързано с обнародването на новите нормативни актове в "Държавен вестник". А за да се случи това, парламентът трябва да ги е приел и на второ четене, а президентът да е издал съответните укази.  

Комедия след комедия... Като заговорихме за парламента, какво следва, след като Народното събрание ви поръча одит, вие го извършите и му предоставите доклада? В обществото битува убеждението, че става дума за рутинна дейност - вие правите проверки, огласявате резултатите и после всичко потъва.

 - Целта на тези одити е не само да предизвикват дискусии в парламента, а доведат до конкретни законодателни промени, елиминиращи условията за извършване на нарушения.

Защо ли си мисля, че макар и наказателното ни законодателство да е далеч от съвършенството, българската прокуратура отдавна трябваше да се е заинтересувала от данните в доклада ви? Имаме ли подобен прецедент?

- Това е правомощие на прокуратурата...

Имате ли информация за "прокурорските" плодове и резултати от вашата дейност?

- Ние не сме такава институция, нашият инструмент са препоръките. Смисълът от съществуването на Сметната палата е да променя средата, а не да разобличава нарушители.

Така е, но все пак е интересно каква е съдбата на информацията, която вие събирате, анализирате и систематизирате в тези доклади.   

- Тези доклади се предоставят на прокуратурата и вече те извършват проверки, образуват досъдебни производства и т.н.

Значи и този доклад вече е прокуратурата...

- Не, този доклад не им е предоставен, защото нямаме съмнения за евентуално извършени престъпления. Други доклади сме предоставяли на прокуратура. Най-пресен е примерът с одита на "Монтажи" ЕАД. За първи път в историята на Сметната палата сме изпратили целия доклад, а не отделни констатации, каквато е обичайната практика.

И какво - глас в пустиня?

 - Засега нямаме обратна връзка. Като с доклада за "Автомагистрали" ЕАД, който също изпратихме на прокуратурата...

А историите в ББР, които се разиграваха около прословутите 8 договора на богоизбраните, които - доколкото е известно - пътуват към графа "Потънали гемии"?

- Не си спомням ние да сме одитирали Българската банка за развитие.

Ясно, продължаваме нататък. Имаме ли някакви реакции от парламента по доклада за АПИ и тол системата?

- Докладът беше внесен в Народното събрание на 14 юли. Виждате каква е обстановката, виждате какви са приоритетите на парламентарно представените политически сили...