Земеделските биопроизводители гонят плащания, а не биопроизводство

Сметната палата продължи темата в защита на природата и здравето на гражданите, като след одита на биохраните извърши и одит на изпълнението на мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2014-2020 г. за периода от 01.01.2015 г. до 30.06.2017 г.

Мярката е програмирана, за да подпомага изпълнението на заложените цели и приоритети в областта на опазване на околната среда. Насочена е към насърчаването на три направления - на биологични растениевъдство, пчеларство и животновъдство. Целта е като се избягва използването на минерални торове, пестициди и се прилагат щадящите практики при обработката на площите, земеделието като цяло да е съобразено с добрите екологични практики.

Основният извод от одита:

Постигнат е напредък по всички направления за подпомагане по мярката, но основният стимул на по-голямата част от проверените на място земеделски стопани да участват по тази мярка е получаването на компенсаторно плащане, а не развитието на биологичното земеделие. Няма стратегически подход за развитие на биологичното земеделие с ясно формулирани и измерими национални цели, не е осигурена надеждна основа за програмиране и финансиране на подпомагането.

Интересът към биологичното земеделие е голям:

По мярката за кампания 2016 г. нарастват над два пъти спрямо кампания 2015 общо декларираните: площи – до 91 491 ха, пчелните семейства - до 127 270 броя, животните – 20 412 броя.

При пчелните семейства, отглеждани по биологичен начин по мярката, увеличението е от 64 445 броя през 2015, на 145 221 през 2016 г.

От одобрените по мярката площи за земеделски култури за кампания 2016 най-голям е относителният дял при полските култури, включително фуражни - 41 на сто, а най-малък при зеленчуковите култури – 2 на сто. За периода 2015-2016 г. от трите направления, насърчени по мярката, най-голям е относителният дял на биологичните животни, спрямо животните в преход.

Нарастват и бенефициентите по мярката – от 2 011 през 2015 г. до 4 235 през 2016 г.

Сред установените слабости са:

- Повече от две години след стартиране на ПРСР 2014-2020 г. няма приети стратегически документи в областта на биологичното земеделие с ясно формулирани и измерими национални цели, което не утвърждава биологичното земеделие като национален приоритет;

- Установен е недостиг на средства по мярката за поемане на нови ангажименти или разширяване на вече поетите петгодишни ангажименти и прогнозен дефицит на финансови средства към края на програмния период. Поради това за кампания 2017 г. са въведени ограничения в приема на заявления за подпомагане по мярката, като е осигурена възможност за подаване на заявления от биологични производители за сертифицираните им площи, животни и пчелни семейства. Общият бюджет на мярка 11 „Биологично земеделие“ е в размер на около 151, 6 млн. евро или 5 на сто от общия бюджет на ПРСР 2014-2020 г. Финансовите средства, предоставени от ЕЗФРСР за ПРСР 2014-2020 г. са с 10 на сто по-малко от средствата по ПРСР 2007-2013 г. (първа версия).

- Изискванията по мярка 11 „Биологично земеделие“ позволяват на бенефициентите да получават компенсаторно плащане, без да се стремят към получаване на добиви.

При извършена проверка на място 82 на сто от бенефициентите в одитната извадка декларират доходи от реализирана продукция спрямо подпомагането по мярката в съотношение по-малко или равно на 1 към 1.

Например бенефициент за подпомагане по направление „Биологично растениевъдство“, който е и бенефициент по мярка 214 „Агроекологични плащания“ от ПРСР 2007-2013 г., обработващ 10 ха лешници, със сертификат за биологична продукция за 500 кг лешници за 2017 г., декларира, че няма приходи от реализирана продукция. Друг бенефициент, производител на биологични домати, притежаващ сертификат за биологична продукция за 7 тона за 2017 г., също декларира, че няма  приходи от биологично земеделие.

При извършените проверки на място на 14 бенефициента е установено, че в повечето случаи отглежданите съгласно изискванията за биологично производство култури са обрасли с плевели, от което може да се направи извод, че не са положени необходимите грижи и земеделски практики за получаване на добив.

- Няма единна информационна система между Министерството на земеделието, храните и горите и Държавен фонд „Земеделие“ - Разплащателна агенция, и функционалност за автоматично извличане на информация, което създава риск от забавяне на калкулациите на плащанията на бенефициентите по мярката.

- Съществените слабости в системата на контрол на биологичното земеделие не предоставят увереност за спазване на правилата за биологично земеделие. Това налага засилване на контрола по мярката и въвеждане на допълнителни контролни механизми от ДФ„Земеделие“, което увеличава административната тежест за бенефициентите;

- Голямо е текучеството на ръководен и експертен персонал в компетентното звено в Министерството на земеделието и храните по прилагането на правилата на биологично производство – числеността на персонала е променяна 6 пъти.

Една от 6- те препоръки на Сметната палата към министъра на земеделието, храните и горите е да се предвидят допълнителни критерии, които да способстват за развитието на биологичното земеделие и за полагане на необходимите грижи и земеделски практики. Друга препоръка към него е изграждането на единна информационна система, съдържаща информация за всички оператори в система на контрол, както и всички производствени единици в стопанството и създаване на функционалност за автоматично извличане на информация, необходима за калкулация плащанията на бенефициенти по мярка 11. Това ще улесни извършването на проверките, ще намали административната тежест, и ще подобри контрола по цялата верига.