Смущаваща спогодба за сградата на Сметната палата дадена на прокурор

В съответствие с мисията за прозрачност и публичност на своята дейност, Сметната палата огласява факти и документи за работата си през първата половина на 2023 г.

След промените в ръководството през януари 2023 г. е направен преглед на одитите и е установено съществено забавяне при 57 от тях, след което са предприети незабавни действия за преодоляване на това състояние.

За първи път от години на интернет страницата на Сметната палата са оповестени 19 извлечения от общо 16 одитни доклада, дадени на Прокуратурата на Република България /ПРБ/, като така е поставено начало на практика за регулярно оповестяване и информиране на обществеността за констатациите, които ПРБ дава за наличие или липса на данни за образуване на досъдебно производство.

 Само за първото шестмесечие на 2023 г. са съставени и връчени 89 акта за нарушение, като за сравнение, през цялата 2022 г. одиторите от Сметната палата са съставили и връчили 94 акта за нарушения.

В Сметната палата са открити множество документи, които будят съмнения за сключена неизгодна спогодба за сградата на институцията. По случая е сезирана Прокуратурата.

Приключване на забавени одити

Преглед на състоянието на одитите, направен през февруари 2023 г., установява съществено забавяне при 57 от тях, които са включени в програмите за одитната дейност на Сметната палата между 2016-2021 г., но все още не са приключили с връчване или приемане на одитен доклад.

Незабавно са предприети действия за преодоляване на това състояние, засягащо една от одитните дирекции на Сметната палата. 

 1. В резултат от анализ е взето решение да бъдат прекратени 16 одита, тъй като съдържащата се в тях информация е загубила своята актуалност, включително поради промени в правната уредба, невъзможност да се формулират адекватни препоръки и др. Народното събрание е уведомено за прекратяването.

2. По отношение на останалите 41 одита, в рамките на Сметната палата е оказана активна правна и методологична помощ. След извършени персонални промени, дирекция „Правна“ отново изпълнява своите функции по подпомагане на одитната дейност.

В резултат от усилията, до момента вече са приети 20 одитни доклада, а останалите 21 са в процес на връчване, като се очаква да бъдат приети от Сметната палата до средата на месец август.

Анализът на причините, довели до забавянето, сочи, че то се дължи на няколко фактора:

• почти пълна липса на правна помощ  от страна на отговорната дирекция, която е на пряко подчинение на председателя на Сметната палата.

При 20 от забавените одити е установено, че надлежно поискани правни становища са забавени с години (2 и повече) или въобще не са предоставени. По този начин е препятствано своевременното произнасяне на Сметната палата относно законосъобразното управление на публични средства на стойност над 1 млрд. лева. Тези обстоятелства са причина да бъде сезирана прокуратурата за проверка относно наличие на данни за престъпление.

• едновременно пенсиониране на голям брой одитори;

Сметната палата е възстановена през 1996 г., което е причина голяма част от одиторите да достигат едновременно пенсионна възраст в определен период. Така в периода 2016 – 2017 г. са пенсионирани по искане на работодателя 45 одитори, а в периода 2018 – 2022 г. – още 49.

Масовото пенсиониране не е съпътствано от ритмично назначаване на нови одитори, които да бъдат обучени, за да поемат одитите. По този начин за сравнително кратък период от време Сметната палата е загубила голям брой главни одитори, които са и ръководители на одитни екипи, без те да са заменени с адекватни по брой и компетентност нови одитори.

• засилено текучество сред одитния състав;

В последните години Сметната палата изпитва остър недостиг на кадри, най-вече на одитори. Основната причина за това са крайно непривлекателните възнаграждения, които не стимулират привличането на компетентни и опитни одитори. Често пъти, дори след проведени конкурси, кандидатите отказват да постъпят на работа поради ниското заплащане.

Нивото на възнагражденията в Сметната палата е задържано повече от 10 години, а инфлацията от 2021 – 2022 г. се отразява критично на дейността. От месец март 2023 г. са предприети активни действия пред Министерство на финансите и Министерски съвет за необходимостта от 30 % увеличение средствата за работни заплати. За момента искането е намерило отражение в проекта на бюджет за 2023 г., като се очаква и крайната подкрепа на Народното събрание.

• провеждане на изпит за одитори в Сметната палата.

За първи път след десетгодишно прекъсване, през април 2023 г. Сметната палата организира и успешно проведе изпит за одитори, което е не само необходима вътрешноорганизационна стъпка за преодоляване на слабостите в административния капацитет на институцията, но и спазване на законови изисквания.

 Провеждането на изпит за одитор е една от предпоставките за кариерното израстване на стажант-одиторите, пълноценното им участие в одитите и мотивиране за оставането им в институцията.

Провеждането на предвидения в Закона за Сметната палата /ЗСП/ изпит за одитор е ясен знак за стремежа на институцията към по-добра професионална подготовка на стажант-одиторите. Изпитът проверява не само общи знания за одита и нормите в публичния сектор, но и специфични знания, изискуеми от Международните стандарти на върховните одитни институции.

За първи път от години са оповестени одитни доклади, които са били изпратени на Прокуратурата

За първи път от години на интернет страницата на Сметната палата са оповестени 19 извлечения от общо 16 одитни доклада, които са били дадени на Прокуратурата на РБ. Решението за това е взето от ръководството на Сметната палата след като през месец март 2023 г. е получена информация от Прокуратурата. Така е поставено начало на практика за регулярно оповестяване и информиране на обществеността.

При наличие на данни за престъпление Сметната палата изпраща одитния доклад и материалите към него на Прокуратурата на Република България (ПРБ), като по закон не може да огласява данни в тези случаи до приключване на наказателното производство. Същевременно, спазвайки принципите за публичност и прозрачност, за Сметната палата е много важно да получава информация за окончателния статус на наказателните производства по одитните доклади, за да предприеме действия за оповестяване на тези от тях, за които са отпаднали законовите ограничения.

В предходни години Сметната палата текущо е получавала информация от Прокуратурата на РБ за прокурорски постановления за приключване на наказателни производства по изпратени от Сметната палата одитни доклади, а още през 2022 г. от Прокуратурата е изпратена и обобщена информация за статуса на наказателните производства. Действия за оповестяването на тези доклади обаче тогава не са предприети.

89 акта за нарушения връчени само за първото полугодие на 2023

Сметната палата налага административни наказания по три нормативни акта - Закона за обществените поръчки (ЗОП), Закона за политическите партии (ЗПП) и Изборния кодекс (ИК).

През цялата 2022 г., в изпълнение на функцията по административно наказване одиторите от Сметната палата са съставили и връчили 94 акта за нарушения, от които 70 по ЗОП, 2 по ЗПП и 22 по ИК. По тях в рамките на същата година са издадени 14 наказателни постановления, в 52 случая производствата са приключени с предупреждение, а 5 от преписките са прекратени.

За сравнение, само за първото шестмесечие на 2023 г. са съставени и връчени 89 акта за нарушение, от които 57 по ЗОП, 17 по ЗПП и 15 по ИК. За същия период председателят на Сметната палата се е произнесъл по 79 административно-наказателни преписки, вкл. въз основа на актове от 2022 г. Издадени са 27 наказателни постановления (21 по ЗОП и 6 по ИК), 45 предупреждения (23 по ЗОП, 17 по ЗПП и 5 по ИК) и 4 резолюции за прекратяване (1 по ЗОП и 3 по ИК).

Възможността за сключване на споразумения с нарушителите за приключване на административно-наказателното производство е в сила от края на 2021 г. Въпреки това, до момента тя не е била прилагана от Сметната палата, макар че води до процесуална икономия, тъй като предотвратява продължителни съдебни спорове с несигурен край. Едва през юни 2023 г., въз основа на направени предложения от лица, на които са съставени актове за нарушения от председателя на Сметната палата, са сключени първите 3 споразумения. Те са свързани с извършени нарушения на ЗОП. Предстои сключване на такива споразумения и за нарушения на Изборния кодекс. 

През изминалите месеци неколкократно в медийното пространство се повдига въпросът за начина на приключване на едно конкретно административно-наказателно производство, образувано за нарушение на ЗОП срещу Георги Терзийски – бивш председател на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ /АПИ/. 

Обстоятелствата в тази връзка са следните:

Актът за нарушение е връчен на лицето на 27.09.2022 г. и е предоставен на бившия председател на Сметната палата за произнасяне в законовия 6-месечен срок. Преписката е докладвана на новия председател едва след 01.03.2023 г.

Така, само 27 дни преди крайния срок, е извършен нов задълбочен преглед на доказателствата по преписката, при който са установени пороци в производството още при неговото образуване - не са налични всички необходими доказателства, а актът е съставен след изтичане на шестмесечния срок от откриване на нарушителя, както изисква законът. Това са обстоятелства, които не позволяват издаването на наказателно постановление, а предполагат неговото прекратяване с мотивирана писмена резолюция.

Прекратяването на административнонаказателни преписки не е прецедент в дейността на Сметната палата. За сравнение, същите основания са били използвани и във връзка с актове, съставени при друг спорен и обявен за обществено значим одит – този на „Монтажи“ ЕАД през 2022 г.

Важно е да се отбележи, че налагането на глоби за нарушения е производство, различно от самия одит. То се развива при спазване на стриктни правила, като неспазването на което и да е от тях е абсолютна пречка за налагане на санкция. 

Наличието на пречки за издаване на наказателно постановление нито заличава, нито оспорва факта на нарушението. То остава отразено в одитния доклад, който от своя страна е публично достъпен чрез страницата на Сметната палата в интернет.

Открити документи за съмнителна спогодба

В Сметната палата бяха открити множество документи, от които става ясно, че бившият председател Цветан Цветков е сключил смущаващо неизгодна за институцията спогодба и договор за изкупуване на дялове  от административната сграда на Сметната палата.

Той  е платил над 200 000 лв. на лица, водещи срещу Сметната палата дело за обезщетение поради неползване на техния дял от съсобствен имот - административната сграда на СП, а  същевременно не е продължил  друго дело, образувано по насрещен иск, предявен  от Сметната палата срещу същите лица на стойност 4 000 000  лв. за подобрения, които те  й дължат за извършен от нея ремонт на сградата. Тази сума е част от общо 11 500 000 лв., вложени в ремонтни дейности през 2005 г. Целта е била, ако Сметната палата бъде осъдена за обезщетение, а искът й за подобрния да бъде уважен, да се извърши прихващане.

В такава  връзка са водени и двете насрещни дела.

Посочените лица по силата на реституция са били съсобственици на част от административната сграда на Сметната палата, като заради това са имали и защитавали своя интерес, в което не могат да бъдат упрекнати.

СП също е трябвало да защити интереса си, но не го е направила.

По предложение за спогодба и изкупуване на дела им, изходящо от съсобствениците, Цветков  е платил  сума над 800 хил. лв., за да придобие Сметната палата  същия дял от административната сграда в гр. София на ул. Екзарх Йосиф № 37.

В сумата  е включена и увеличената стойност на дела им, в резултат  на направените от палатата подобрения.

За тези подобрения обаче  не е продължил делото, водено от нея против тях. Това очевидно е  ощетило Сметната палата.

Ако воденото от Сметната палата дело срещу тези лица би продължило, резултатът можеше да бъде  съвсем различен и Сметната палата нямаше да  е поставена в неизгодно положение, като приблизителната щета за нея е около 2 800 000 лв.

Предвид изложените обстоятелства и събрани документи, случаят е предаден на Прокуратурата на РБ, която е в правото си да прецени  налице ли е престъпно деяние и има ли виновни длъжностни лица, спрямо които да се повдигне обвинение.

По повод изготвяне на становище по Конституционно дело № 8 от 2023 г. се установи, че Сметната палата е била конституирана като страна пред административните съдилища по жалбата на „Монтажи“ ЕАД, като не е взела участие и не е изпратила писмено становище в административните съдилища и така не е защитила интересите си.