Сметната палата внесе в парламента доклада от одита за регулирането на цените на лекарствата
01.11.2012 г.
Сметната палата внесе в Народното събрание одитния доклад за извършения одит на изпълнението на регулирането на цените на лекарствените продукти, включвани в Позитивния лекарствен списък и заплащани с публични средства за периода от 01.01.2008 г. до 31.12.2011 г.
Одитът бе възложен на Сметната палата с Решение на 41-вото Народно събрание.
Заключението от одита е:
1. Процесът по регулиране цените на лекарствените продукти, включвани в Позитивния лекарствен списък и заплащани с публични средства, се осъществява на основата на разработени и приети стратегически документи за неговото развитие. Независимо, че е направена важна стъпка за консенсусно разработване на документ за Национална лекарствена политика, той не е приет в рамките на одитирания период.
2. Одитираният процес е нормативно осигурен на законово и подзаконово ниво, като в края на одитирания период са направени съществени промени, които въвеждат по-облекчено производство за утвърждаване на цените и включването на лекарствените продукти в Позитивния лекарствен списък. От извършените промени по отношение на броя на референтните държави за образуване на цените на лекарствените продукти се очаква намаление на цените на лекарствените продукти.
3. С изменение в Закона за здравното осигуряване за дълъг период от време (близо 2 години) е отнета възможността на Националната здравноосигурителна каса да договаря стойността на заплащане на лекарствените продукти, което води до по-високи стойности на заплащане и повишава бюджетните разходи за лекарствени продукти. Впоследствие е създадена правна възможност за договаряне на отстъпки от стойността на лекарствените продукти, но с подзаконов нормативен акт е ограничен обхватът на договарянето само за лекарствени продукти, които са без аналог и са 100 на сто реимбурсирани. Извън одитирания период ограничението в обхвата на договарянето отпада и законовата и подзаконова рамка са синхронизирани, като Националната здравноосигурителна каса вече има задължение да договаря отстъпки за всички лекарствени продукти.
4. Предприетите нормативни промени във връзка с договарянето на отстъпки са предпоставка, но сами по себе си не могат да гарантират ефективност при намаляване на цените на лекарствените продукти и ефикасност и икономичност при разходването на публични средства, тъй като реализирането на такова договаряне е въпрос на „добра воля” от страна на притежателите на разрешение за употреба.
5. Нормативната уредба, регулираща ценообразуването и реимбурсирането на лекарствените продукти е сложна и обемна, извършвани са много и чести промени, които не са предшествани от анализ и оценка на въздействието на изменените/новите нормативни актове, което генерира риск за неефективност и неефикасност от тяхното действие.
6. По отношение на финансирането на лекарствените продукти от Националната здравноосигурителна каса, се наблюдава тенденция на непрекъснато увеличение на средствата, както вследствие на нормативно прехвърляне на плащания за лекарствени продукти от Министерството на здравеопазването към Националната здравноосигурителна каса, така и на увеличаващия се брой на лекарствените продукти и на реимбурсната сума, които НЗОК заплаща. Това налага повишаване на контрола при изписване на лекарствените продукти, особено на тези без аналог и с ниво на заплащане 100 на сто, които са с най-висок относителен дял спрямо общия размер на разходите, както и провеждане на адекватна политика за договаряне на отстъпки от стойността на лекарствените продукти с най-високи разходи.
7. Нормативно определеният механизъм за утвърждаване на цените на лекарствените продукти, както и този за включването им в Позитивния лекарствен списък се спазва. Основен проблем е, че Комисията по цените на лекарствените продукти и Комисията по Позитивния лекарствен списък, за одитирания период системно са издавали своите решения със закъснение, което в част от случаите е значително. Резултатът е необосновано удължаване на процедурите и забавяне на навлизането на българския пазар на иновативни лекарствени продукти с по-висока ефективност на лечение.
8. За случаите на неспазване на задължението на притежателите на разрешение за употреба да декларират настъпили промени в цените на лекарствените продукти в референтните държави, за одитирания период няма нормативно регламентирани срокове, в които систематично да се извършват служебни проверки за спазване на изискването и вземане на служебно решение за промяна в цената.
9. Управленските решения и действия при договарянето на лекарства за домашно лечение, чиято стойност се заплаща напълно или частично от Националната здравноосигурителна каса, съответстват на нормативните изисквания.
В резултат на договорените отстъпки от Националната здравноосигурителна каса през 2012 г. (извън одитирания период) ефективно са намалени цените на лекарствени продукти, което е предпоставка за ефикасно и икономично изразходване на публичните средства.
10. При договаряне на цените на лекарствените продукти както от страна на Министерството на здравеопазването, така и от лечебните заведения и Националната здравноосигурителна каса се постигат много по-ниски стойности на заплащане на лекарствените продукти.
11. Ставката на данъка върху добавената стойност на лекарствените продукти в почти всички европейски страни е по-ниска от тази в България и едновременно с това е значително по-ниска от стандартната за останалите стоки и услуги. В някои случаи лекарствените продукти, заплащани от здравноосигурителните фондове, не се облагат с ДДС.
12. Анализът потвърждава, че ефективността и ефикасността при изразходване на средствата може значително да се повиши при създаване на възможности Националната здравноосигурителна каса да договаря цените/стойностите на лекарствените продукти, които заплаща напълно или частично, при което се договарят по-ниски цени и се извършват по-малко разходи при равни други условия.
Налага се изводът за недостатъчна ефективност и ефикасност на процеса по ценообразуване и регулиране на цените на лекарствените продукти и за необходимостта от предприемане на адекватни действия за тяхното подобряване.
Окончателният одитен доклад за одита на изпълнението на регулирането на цените на лекарствените продукти, включвани в Позитивния лекарствен списък и заплащани с публични средства за периода от 01.01.2008 г. до 31.12.2011 г., е изпратен и на министъра на здравеопазването и управителя на Националната здравноосигурителна каса, както и на Комисията по здравеопазването към Народното събрание и Министерския съвет.
Одитът бе възложен на Сметната палата с Решение на 41-вото Народно събрание.
Заключението от одита е:
1. Процесът по регулиране цените на лекарствените продукти, включвани в Позитивния лекарствен списък и заплащани с публични средства, се осъществява на основата на разработени и приети стратегически документи за неговото развитие. Независимо, че е направена важна стъпка за консенсусно разработване на документ за Национална лекарствена политика, той не е приет в рамките на одитирания период.
2. Одитираният процес е нормативно осигурен на законово и подзаконово ниво, като в края на одитирания период са направени съществени промени, които въвеждат по-облекчено производство за утвърждаване на цените и включването на лекарствените продукти в Позитивния лекарствен списък. От извършените промени по отношение на броя на референтните държави за образуване на цените на лекарствените продукти се очаква намаление на цените на лекарствените продукти.
3. С изменение в Закона за здравното осигуряване за дълъг период от време (близо 2 години) е отнета възможността на Националната здравноосигурителна каса да договаря стойността на заплащане на лекарствените продукти, което води до по-високи стойности на заплащане и повишава бюджетните разходи за лекарствени продукти. Впоследствие е създадена правна възможност за договаряне на отстъпки от стойността на лекарствените продукти, но с подзаконов нормативен акт е ограничен обхватът на договарянето само за лекарствени продукти, които са без аналог и са 100 на сто реимбурсирани. Извън одитирания период ограничението в обхвата на договарянето отпада и законовата и подзаконова рамка са синхронизирани, като Националната здравноосигурителна каса вече има задължение да договаря отстъпки за всички лекарствени продукти.
4. Предприетите нормативни промени във връзка с договарянето на отстъпки са предпоставка, но сами по себе си не могат да гарантират ефективност при намаляване на цените на лекарствените продукти и ефикасност и икономичност при разходването на публични средства, тъй като реализирането на такова договаряне е въпрос на „добра воля” от страна на притежателите на разрешение за употреба.
5. Нормативната уредба, регулираща ценообразуването и реимбурсирането на лекарствените продукти е сложна и обемна, извършвани са много и чести промени, които не са предшествани от анализ и оценка на въздействието на изменените/новите нормативни актове, което генерира риск за неефективност и неефикасност от тяхното действие.
6. По отношение на финансирането на лекарствените продукти от Националната здравноосигурителна каса, се наблюдава тенденция на непрекъснато увеличение на средствата, както вследствие на нормативно прехвърляне на плащания за лекарствени продукти от Министерството на здравеопазването към Националната здравноосигурителна каса, така и на увеличаващия се брой на лекарствените продукти и на реимбурсната сума, които НЗОК заплаща. Това налага повишаване на контрола при изписване на лекарствените продукти, особено на тези без аналог и с ниво на заплащане 100 на сто, които са с най-висок относителен дял спрямо общия размер на разходите, както и провеждане на адекватна политика за договаряне на отстъпки от стойността на лекарствените продукти с най-високи разходи.
7. Нормативно определеният механизъм за утвърждаване на цените на лекарствените продукти, както и този за включването им в Позитивния лекарствен списък се спазва. Основен проблем е, че Комисията по цените на лекарствените продукти и Комисията по Позитивния лекарствен списък, за одитирания период системно са издавали своите решения със закъснение, което в част от случаите е значително. Резултатът е необосновано удължаване на процедурите и забавяне на навлизането на българския пазар на иновативни лекарствени продукти с по-висока ефективност на лечение.
8. За случаите на неспазване на задължението на притежателите на разрешение за употреба да декларират настъпили промени в цените на лекарствените продукти в референтните държави, за одитирания период няма нормативно регламентирани срокове, в които систематично да се извършват служебни проверки за спазване на изискването и вземане на служебно решение за промяна в цената.
9. Управленските решения и действия при договарянето на лекарства за домашно лечение, чиято стойност се заплаща напълно или частично от Националната здравноосигурителна каса, съответстват на нормативните изисквания.
В резултат на договорените отстъпки от Националната здравноосигурителна каса през 2012 г. (извън одитирания период) ефективно са намалени цените на лекарствени продукти, което е предпоставка за ефикасно и икономично изразходване на публичните средства.
10. При договаряне на цените на лекарствените продукти както от страна на Министерството на здравеопазването, така и от лечебните заведения и Националната здравноосигурителна каса се постигат много по-ниски стойности на заплащане на лекарствените продукти.
11. Ставката на данъка върху добавената стойност на лекарствените продукти в почти всички европейски страни е по-ниска от тази в България и едновременно с това е значително по-ниска от стандартната за останалите стоки и услуги. В някои случаи лекарствените продукти, заплащани от здравноосигурителните фондове, не се облагат с ДДС.
12. Анализът потвърждава, че ефективността и ефикасността при изразходване на средствата може значително да се повиши при създаване на възможности Националната здравноосигурителна каса да договаря цените/стойностите на лекарствените продукти, които заплаща напълно или частично, при което се договарят по-ниски цени и се извършват по-малко разходи при равни други условия.
Налага се изводът за недостатъчна ефективност и ефикасност на процеса по ценообразуване и регулиране на цените на лекарствените продукти и за необходимостта от предприемане на адекватни действия за тяхното подобряване.
Окончателният одитен доклад за одита на изпълнението на регулирането на цените на лекарствените продукти, включвани в Позитивния лекарствен списък и заплащани с публични средства за периода от 01.01.2008 г. до 31.12.2011 г., е изпратен и на министъра на здравеопазването и управителя на Националната здравноосигурителна каса, както и на Комисията по здравеопазването към Народното събрание и Министерския съвет.