Сметната палата представи на пресконференция отчета за дейността си през 2011 г. и резултатите от одитите и заверките на годишните финансови отчети
16.10.2012 г.
През 2011 г. усилията на Сметната палата са насочени в следните основни области:
• развитие на одитната дейност, с основна задача да актуализира и усъвършенства своите политики, практики и процедури в съответствие с международно признатите одитни стандарти;
• институционално развитие в посока към повишаване на квалификацията на персонала, съответстващо на най-високите професионални и етични норми;
• публичност и прозрачност на дейността на Сметната палата, в защита на интересите на данъкоплатеца и повишаване доверието на обществото.
През 2011 г. Сметната палата приключи общо 272 одита, от които:
• един одит, възложен от 41-то Народно събрание;
• 214 финансови одита;
• 42 одита за съответствие при финансовото управление;
• 7 одити на изпълнението;
• 9 специфични одита, в т.ч. един, обобщаващ извършените 18 одита на финансовата дейност и управлението на имуществото на политическите партии;
• Осъществен е текущ контрол на периодичните финансови отчети на 264 общини, 43 министерства и ведомства и 36 държавни висши училища.
Констатирани са нарушения на процедури за възлагане на обществени поръчки в 37 от одитните доклади и те са изпратени на АДФИ и АОП. Въз основа на доклади от предходни години АДФИ е издала през 2011 г. 655 акта за нарушения.
Констатирани са данни за престъпления при 4 от приетите одитни доклади, които са изпратени на Прокуратурата на Република България.
По решение на Сметната палата 13 одитни доклада, съдържащи съществени обществено значими констатации, са изпратени до Народното събрание.
Първо. Подобрява се отчетността на бюджетните предприятия благодарение на текущия контрол през годината, който Сметната палата осъществява от 2011 г. Вече има трикратна възможност за отстраняване на допуснатите отклонения във финансовите отчети – по време на текущия контрол, с изпълнението на дадените препоръки и до приключване на заверката на годишните финансови отчети.
Второ. Подценена е ролята на програмното бюджетиране. Наблюдава се формален подход. Липсва последователна политика за осъществяване на инвестиции по отделните програми и политики. Моделът на паралелно съставяне на традиционен бюджет, ориентиран основно към разходите и на програмен бюджет следва да бъде заменен с ориентирано към резултатите бюджетиране, като се постави акцент върху управленската отговорност, ефективността и ефикасността от разходването на публичния ресурс. Необходимо е чрез законодателни промени изчерпателно да се регламентира прилагането на подхода на бюджетиране по политики и програми.
Трето. Продължава негативната практика на многобройни корекции по бюджетите на публичните организации, чрез които текущо през годината се извършва преразпределение на планираните разходи.
Четвърто. Отчитането на дължимите данъци, мита и такси (общински/държавни) с данъчен характер и осигурителни вноски само на касова основа създава възможности за манипулиране на финансовата информация в отчетите на бюджетните организации.
Пето. Въведени са ограничителни законови разпоредби, утежняващи бюджетите на общините. Съгласно Закона за общинския дълг годишният размер на плащанията по дълга във всяка отделна година не може да надвишава 15 на сто от общата сума на собствените приходи и общата изравнителна субсидия по последния заверен годишен отчет за изпълнението на бюджета на общината. С тази разпоредба на практика се създават условия за увеличаване на задлъжнялостта на общините към банките.
Шесто. Наблюдава се тенденция за ликвидация на еднолични търговски дружества с общинско участие заради недобри финансови резултати и натрупани загуби през годините. На тяхно място се създават общински предприятия като правоприемник на ликвидираните търговски дружества, с което се увеличават разходите по общинските бюджети и числеността на персонала.
Седмо. При възлагането на обществени поръчки през 2011 г. се наблюдава тенденция за намаляване броя на нарушенията. В резултат от многогодишната последователна политика на Сметната палата и останалите контролни органи в областта на обществените поръчки някои от най-тежките нарушения като разделяне на обществени поръчки и непровеждане на процедури са съществено ограничени.
За поредна година, най-висок процент отклонения и нарушения при възлагането на обществени поръчки са констатирани в общините. Причините за това отново са свързани с липсата на достатъчен капацитет.
Установените от Сметната палата негативни практики и необходимостта от тяхното преодоляване са в основата на промените в правната уредба на обществените поръчки от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г.
Осмо. През 2011 г. от Сметната палата са установени поредица от случаи на нецелево разходване на средства от таксата за битови отпадъци в общините. Завишава се размерът на събираната такса, остатъчните средства се използват за други дейности, и по този начин се нарушава целевото предназначение на средствата за чистота.
Девето. В областта на управлението и разпореждането с държавно и общинско имущество са налице подобрения спрямо предходния период. По отношение на имотите – държавна собственост, проблемен остава въпросът с издаването на актове за държавна собственост от областните управители. Недоброто състояние на някои от застроените имоти – държавна и общинска собственост, правят невъзможно отдаването им под наем, поради липса на интерес за участие в провежданите търгове.
Сметната палата извърши финансови одити на годишните финансови отчети за 2011 г. на 214 бюджетни организации, от които 43 министерства и ведомства, 135 общини и 36 държавни висши училища.
В резултат на тези одити годишните финансови отчети са заверени:
• без резерви – на 6 министерства и ведомства, на 7 общини и на 11 държавни висши училища - на основание получената разумна увереност за вярно и честно представяне на имущественото и финансовото състояние на министерствата и ведомствата във всички съществени аспекти;
• без резерви с обръщане на внимание – на 29 министерства и ведомства, на 82 общини и на 18 държавни висши училища - за констатирани грешки и несъответствия под определения праг на същественост, които не биха повлияли на потребителите на информация
• с резерви - на 8 министерства и ведомства, 42 общини и 6 държавни висши училища - поради констатирани съществени грешки и несъответствия, които не дават вярна и честна представа за имуществото и финансовото състояние на министерствата и ведомствата и оказват влияние върху потребителите на информация
• Сметната палата отказа да завери годишните финансови отчети на 4 общини -Борован, Бяла Слатина, Септември и Бобошево и на Технически университет – София – за констатирани отклонения, които са съществени по стойност и/или по характер, не дават вярна и честна представа за отразената финансова и нефинансова информация и биха повлияли на потребителите на информацията.
С цел да се подобри счетоводството и отчетността, Сметната палата взе решение текущият контрол, осъществен на периодичните отчети на всички общини през 2011 г. , да продължи.
• развитие на одитната дейност, с основна задача да актуализира и усъвършенства своите политики, практики и процедури в съответствие с международно признатите одитни стандарти;
• институционално развитие в посока към повишаване на квалификацията на персонала, съответстващо на най-високите професионални и етични норми;
• публичност и прозрачност на дейността на Сметната палата, в защита на интересите на данъкоплатеца и повишаване доверието на обществото.
През 2011 г. Сметната палата приключи общо 272 одита, от които:
• един одит, възложен от 41-то Народно събрание;
• 214 финансови одита;
• 42 одита за съответствие при финансовото управление;
• 7 одити на изпълнението;
• 9 специфични одита, в т.ч. един, обобщаващ извършените 18 одита на финансовата дейност и управлението на имуществото на политическите партии;
• Осъществен е текущ контрол на периодичните финансови отчети на 264 общини, 43 министерства и ведомства и 36 държавни висши училища.
Констатирани са нарушения на процедури за възлагане на обществени поръчки в 37 от одитните доклади и те са изпратени на АДФИ и АОП. Въз основа на доклади от предходни години АДФИ е издала през 2011 г. 655 акта за нарушения.
Констатирани са данни за престъпления при 4 от приетите одитни доклади, които са изпратени на Прокуратурата на Република България.
По решение на Сметната палата 13 одитни доклада, съдържащи съществени обществено значими констатации, са изпратени до Народното събрание.
Общи оценки и послания
Първо. Подобрява се отчетността на бюджетните предприятия благодарение на текущия контрол през годината, който Сметната палата осъществява от 2011 г. Вече има трикратна възможност за отстраняване на допуснатите отклонения във финансовите отчети – по време на текущия контрол, с изпълнението на дадените препоръки и до приключване на заверката на годишните финансови отчети.
Второ. Подценена е ролята на програмното бюджетиране. Наблюдава се формален подход. Липсва последователна политика за осъществяване на инвестиции по отделните програми и политики. Моделът на паралелно съставяне на традиционен бюджет, ориентиран основно към разходите и на програмен бюджет следва да бъде заменен с ориентирано към резултатите бюджетиране, като се постави акцент върху управленската отговорност, ефективността и ефикасността от разходването на публичния ресурс. Необходимо е чрез законодателни промени изчерпателно да се регламентира прилагането на подхода на бюджетиране по политики и програми.
Трето. Продължава негативната практика на многобройни корекции по бюджетите на публичните организации, чрез които текущо през годината се извършва преразпределение на планираните разходи.
Четвърто. Отчитането на дължимите данъци, мита и такси (общински/държавни) с данъчен характер и осигурителни вноски само на касова основа създава възможности за манипулиране на финансовата информация в отчетите на бюджетните организации.
Пето. Въведени са ограничителни законови разпоредби, утежняващи бюджетите на общините. Съгласно Закона за общинския дълг годишният размер на плащанията по дълга във всяка отделна година не може да надвишава 15 на сто от общата сума на собствените приходи и общата изравнителна субсидия по последния заверен годишен отчет за изпълнението на бюджета на общината. С тази разпоредба на практика се създават условия за увеличаване на задлъжнялостта на общините към банките.
Шесто. Наблюдава се тенденция за ликвидация на еднолични търговски дружества с общинско участие заради недобри финансови резултати и натрупани загуби през годините. На тяхно място се създават общински предприятия като правоприемник на ликвидираните търговски дружества, с което се увеличават разходите по общинските бюджети и числеността на персонала.
Седмо. При възлагането на обществени поръчки през 2011 г. се наблюдава тенденция за намаляване броя на нарушенията. В резултат от многогодишната последователна политика на Сметната палата и останалите контролни органи в областта на обществените поръчки някои от най-тежките нарушения като разделяне на обществени поръчки и непровеждане на процедури са съществено ограничени.
За поредна година, най-висок процент отклонения и нарушения при възлагането на обществени поръчки са констатирани в общините. Причините за това отново са свързани с липсата на достатъчен капацитет.
Установените от Сметната палата негативни практики и необходимостта от тяхното преодоляване са в основата на промените в правната уредба на обществените поръчки от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г.
Осмо. През 2011 г. от Сметната палата са установени поредица от случаи на нецелево разходване на средства от таксата за битови отпадъци в общините. Завишава се размерът на събираната такса, остатъчните средства се използват за други дейности, и по този начин се нарушава целевото предназначение на средствата за чистота.
Девето. В областта на управлението и разпореждането с държавно и общинско имущество са налице подобрения спрямо предходния период. По отношение на имотите – държавна собственост, проблемен остава въпросът с издаването на актове за държавна собственост от областните управители. Недоброто състояние на някои от застроените имоти – държавна и общинска собственост, правят невъзможно отдаването им под наем, поради липса на интерес за участие в провежданите търгове.
Сметната палата извърши финансови одити на годишните финансови отчети за 2011 г. на 214 бюджетни организации, от които 43 министерства и ведомства, 135 общини и 36 държавни висши училища.
В резултат на тези одити годишните финансови отчети са заверени:
• без резерви – на 6 министерства и ведомства, на 7 общини и на 11 държавни висши училища - на основание получената разумна увереност за вярно и честно представяне на имущественото и финансовото състояние на министерствата и ведомствата във всички съществени аспекти;
• без резерви с обръщане на внимание – на 29 министерства и ведомства, на 82 общини и на 18 държавни висши училища - за констатирани грешки и несъответствия под определения праг на същественост, които не биха повлияли на потребителите на информация
• с резерви - на 8 министерства и ведомства, 42 общини и 6 държавни висши училища - поради констатирани съществени грешки и несъответствия, които не дават вярна и честна представа за имуществото и финансовото състояние на министерствата и ведомствата и оказват влияние върху потребителите на информация
• Сметната палата отказа да завери годишните финансови отчети на 4 общини -Борован, Бяла Слатина, Септември и Бобошево и на Технически университет – София – за констатирани отклонения, които са съществени по стойност и/или по характер, не дават вярна и честна представа за отразената финансова и нефинансова информация и биха повлияли на потребителите на информацията.
С цел да се подобри счетоводството и отчетността, Сметната палата взе решение текущият контрол, осъществен на периодичните отчети на всички общини през 2011 г. , да продължи.