Сметната палата изпрати в Народното събрание Становище по проекта на нов закон за Сметната палата и мотивите към него
Според законопроекта непрофесионалисти ще одитират парите на данъкоплатците, а качеството на одитите ще се контролира от ръководство, от което също не се изискват професионални качества.
Предлаганият модел е на колективната безотговорност и междупартийните сделки, удобен за натиск и манипулиране.
Сегашният уж „недемократичен” модел е преобладаващ в Европейския съюз.
Главният мотив на вносителите – за връщане на колегиалния модел, е несъстоятелен, тъй като противоречи на решение на Конституционния съд от 2011 г.
Предвидената в законопроекта голяма деветчленна колегия ще излезе и многократно по-скъпа на данъкоплатеца в сравнение със сегашното тричленно професионално ръководство, поради неизбежните разходи за персонални коли, шофьори, кабинети, съветници и секретарки.
Законопроектът създава възможност мнозинството в колегията на Сметната палата да отстранява „неудобни и непослушни” свои членове, като предлага предсрочното прекратяване на мандата им.
Сметната палата изпрати в Народното събрание Становище на Сметната палата по проекта на нов Закон за Сметната палата и мотивите към него, внесен от група народни представители.
Основните положения в Становището се отнасят до следното:
Законопроектът за Сметната палата е грубо посегателство срещу нейния професионализъм и независимост - основни принципи за дейността на всяка върховна одитна институция, и очевидно обслужва интересите на управляващото мнозинство. Напълно несъстоятелен е основният мотив на вносителите, че за България е по-подходящ колективният модел на Сметна палата и затова действащият трябва да бъде сменен. И сега в одитната институция тричленното й ръководство, изрично назовано от чл. 12 на действащия закон „Сметна палата”, действа като колегиален (колективен) орган и взема решенията с общо съгласие по основни одити - за изпълнението на държавния бюджет, на бюджетите на НОИ, НЗОК, БНБ. Това е в съответствие със задачата, която възлага на Сметната палата Конституцията с чл. 91, ал. 1. С общо съгласие Сметната палата взема решения и по всички основни въпроси на одитната дейност - вътрешни актове, процедури, методология, програмата за одитната дейност и отчета на институцията. Колективният и колегиален характер на Сметната палата по сега действащия закон е потвърден с Решение № 5 от 2011 г. на Конституционния съд.
Законопроектът реставрира най-порочните страни на отменен закон за Сметната палата, действал в периода 2001-2010 г. Ако се направи сравнение между разпоредбите на действащия в момента закон, от една страна, и на предложения законопроект, от друга, се открояват ясно недостатъците на втория и неговите очевидно непрофесионални цели:
1. Според проекта се избира Сметна палата като 9-членна колегия от лица, за които е достатъчен само 10-годишен общ юридически или икономически стаж, съответно общ 15-годишен стаж за председателя. Липсва изискване за специализиран стаж, свързан с одита, какъвто има в сегашния закон. Очевидно е, че целта е да се възстанови принципът на партийните квоти и в палатата да бъдат избрани предимно послушни „партийни секретари”, които не се интересуват от обективно и професионално одитиране, а от спазване на указанията на партийни централи. Така законопроектът създава риск институцията да бъде ръководена от партийно обвързани непрофесионалисти. За сравнение - сега действащият закон изисква 15-годишен специализиран професионален стаж в областта на одита, финансовия контрол, финансите или счетоводството, за членовете на тричленната колегия.
2. Според законопроекта се премахват като одитни ръководители директорите професионалисти. Действащият закон изисква за тях 7-годишен специализиран професионален стаж, свързан с одита, тъй като одитните директори имат ключова роля за налагането на високи професионални стандарти за качество в одитния процес.
3. С проекта се премахва изискването за сертификат за одиторите, удостоверяващ професионалната им пригодност. Такова изискване има според действащия закон и всички одитори в момента в Сметната палата са сертифицирани одитори. Това се отнася и за всички одитни директори, както и заместник председателите. Очевидно е, че премахването на изискването за одиторски сертификат ще даде възможност в институцията да се правят широк кръг чисто партийни, приятелски и шуробаджанашки назначения, които ще бъдат за сметка на високия професионализъм на институцията.
4. Според законопроекта отговорността за качеството на одитите се възлага на членовете на колегията в качеството им на ръководители на отделения, а за тях не се изисква притежаването на професионални качества. За сравнение - при действащия закон се осъществяват множество равнища на контрол за качеството на одитните доклади от професионалисти – началник на отдел, директор, заместник председател.
5. Многобройна, партийно обвързана и без законово установени гаранции за професионализъм колегия, каквато е заложена в законопроекта, не може да осъществи адекватно обсъждане и контрол по качеството на докладите при приемането им. Да се твърди, че в такава колегия професионалните съображения са на преден план, е несериозно. Тук неизбежно ще присъстват партийните обвързаности и пазарлъци от вида „гласувай за моя доклад, за да гласувам за твоя”, и в крайна сметка ще надделява колективната безотговорност. Така контролът за качеството на одитите, с претенции за „демократичен”, обсъждан от много лица, често ще бъде заменян от партийна или междупартийна сделка. При действащия закон всички решения по одитните доклади се вземат на открити заседания, в присъствие на председателя, заместник-председателите и всички одитни директори, след чисто професионално обсъждане на качеството на всеки доклад и при стенографски запис.
6. Създаването според законопроекта на множество отделения на функционален и териториален признак на мястото на съществуващите в момента четири одитни дирекции, ще има и още един изключително негативен ефект върху одитната дейност. На първо място, ще се загуби сегашната специализация и централизация по видове одити - безспорен фактор за много по-доброто качество на одитите от 2011 г. досега. На второ място, разпръсването на одитната дейност в голям брой отделения създава риска от тяхното капсулиране и феодализиране, и като следствие от това поражда множество противоречиви и лоши одитни практики. Всичко това е много удобно за партийно-политическа употреба. При действащия закон поради специализацията и централизацията на одитите в дирекциите и множеството равнища на професионален контрол се създават единни добри одитни практики.
7. Създаването според законопроекта на отделения на териториален принцип неизбежно ще пренесе контрола за качеството на докладите прекалено близко до одитираните лица по места и ще позволи упражняването на натиск от тяхна страна за приемане на удобни доклади. Така на одитирани кметове, областни управители и други местни управляващи на практика ще се даде възможност сами да си пишат докладите с „квалифицираната помощ” на местните одитори, които често са и битово зависими от тях. При действащия закон контролът за качество на одитите се осъществява в централизираните дирекции в столицата от началник отдели и директори.
8. Предвидената в законопроекта голяма деветчленна колегия, без законова гаранция за професионализма на членовете й, ще излезе и многократно по-скъпа на данъкоплатеца в сравнение със сегашното тричленно професионално ръководство, поради неизбежните разходи за персонални коли, шофьори, кабинети, съветници и секретарки.
9. Законопроектът създава възможност мнозинството в колегията на Сметната палата да отстранява „неудобни и непослушни” свои членове, като предлага предсрочното прекратяване на мандата им.
Извод: Законопроектът за Сметната палата очевидно има цели, които нямат нищо общо с целите за подобряване на дейността на институцията, декларирани в неговите мотиви.
Мотивите са изключително непрофесионални и тенденциозни, с произволна логика, и често стигат до открита демагогия. Те съдържат и неверни твърдения. Такова е например твърдението, че „Сметната палата в този „състав” няма нито едно правомощие в областта на одита и във връзка с нейната основна функция, предвидена в Конституцията – да осъществява контрол по изпълнението на бюджета”. Авторите на проекта и мотивите премълчават неудобната за тях истина за решението на Конституционния съд от 2011 г., посочващо наличието на колективно ръководство в одитната институция. В законопроекта и в мотивите е заложено очевидно фалшиво противопоставяне на уж „недемократичния едноличен модел” на сегашната палата срещу „демократичния колективен модел”, предвиден в законопроекта. Правят се внушения, че едноличното издаване на одитни доклади води до опасна и безконтролна власт, която била присъща за държави с монархическо устройство. По тази логика би следвало да се заключи, че Полша, Унгария, Словакия, Словения, Хърватия, Естония, Литва, Финландия, Ирландия, Малта, Кипър – държави, в които председателите на одитните институции имат еднолична власт да издават одитни доклади, са монархии. А истината е, че сред парламентарните одитни институции в Европейския съюз преобладава едноличният модел, независимо дали държавата е монархия или република, и това вероятно не е случайно.
Всъщност целите на законопроекта са явно други - да се рециклира моделът на одитна институция, обслужваща „силните на деня, да се отстрани сегашната професионална и партийно необвързана тричленна колегия, ръководеща Сметната палата, и да се замени с голяма колегия - партийно обвързана по квоти, без законови гаранции за професионализъм и послушна на управляващото мнозинство. Такава палата ще бъде крайно удобна за натиск и манипулиране от страна на управляващите в центъра и по места с цел прилагане на принципа: „нашите” хора в палатата ще пазят нашите министри и кметове и ще „мачкат” „чуждите”, на политическите опоненти. Такава институция очевидно ще изпълнява жалката роля на раздавач на индулгенции за едните, и на наказателна бригада за мръсни поръчки срещу другите.