Програмното бюджетиране и ефективното управление на публичните предприятия – условия за устойчив икономически растеж

Доброто и прозрачно управление на публичните финанси може да доведе до поддържане на устойчив икономически растеж, но това ще се случи само ако се прилага програмното бюджетиране. Въпросът е поставян от Сметната палата в становищата й по изпълнението на държавния бюджет, както и в одита, при който констатирахме, че няма ефективно програмно бюджетиране в публичния сектор и съществуват сериозни предизвикателства в тази посока. Това заяви председателят на Сметната палата Цветан Цветков по време на кръглата маса, организирана от Комисията по бюджет и финанси на Народното събрание, посветена на инфлацията и икономическия растеж и ползите, предизвикателствата и рисковете от въвеждането на единната европейска валута у нас.

Във форума участва и заместник-председателят на Сметната палата Горица Грънчарова. В дискусиите се включиха депутати, представители на Световната банка, Международния валутен фонд, Европейската комисия, Европейската инвестиционна банка, Българската народна банка, работодателските организации, синдикати, министерства и неправителствени организации, учени и преподаватели от БАН, СУ, УНСС, НБУ, ВУЗФ и бивши министри на финансите в годините след демократичните промени в страната.

В изказването си Цветан Цветков подчерта, че програмното бюджетиране е много важно за България, защото от една страна позволява оптимално разпределяне на ограничените публични ресурси, а от друга – те да се обвържат с целите, заложени в политиките, програмите и стратегиите на правителството. За да се осъществява от бюджетните организации действително програмно бюджетиране, председателят на Сметната палата апелира да се използват пропусканите възможности в Закона за публичните финанси. Чл. 85 ал. 3 на закона предвижда бюджетите на организациите, прилагащи програмен формат на бюджета, да бъдат дискутирани в постоянните ресорни комисии към Народното събрание. Чл. 139 ал. 3 на закона също предвижда да се обсъжда отчетът за изпълнението на държавния бюджет, част от който са и тези програмни бюджети.

Другият важен въпрос, който постави председателят на Сметната палата на кръглата маса, е необходимостта от ефективно управление върху публичните предприятия, които имат огромна роля за икономическия растеж. Те управляват значителен финансов ресурс, някои от тях са и структуроопределящи за икономиката ни, а други са с изключително значение за повишаването на конкурентноспособността й. Одитите на институцията през последните години показаха, че контролът от ресорните министерства, упражняващи правата на собственик на държавата в тези дружества, е занижен, липсва и всякаква информация за изпълнението на техните цели, програми и приоритети. Няма и цялостна държавна политика, с която да бъдат планирани стратегическите цели и очакваните резултати, както и ключовите показатели за тяхното изпълнение. Необходимо е да се извърши преглед и анализ къде държавата трябва да продължи да има дялово участие в тези предприятия и какви да бъдат нейните цели и приоритети там. Всичко това ще създаде условия за поддържане на реален икономически растеж и ползи за цялото общество, обобщи председателят на Сметната палата.

По време на кръглата маса бяха обсъдени теми, свързани с инфлацията и предизвикателствата пред икономиката, дискутираха се и мерките на правителството за постигане на икономически растеж и намаляване на инфлационния натиск. Експертите коментираха въвеждането на единната европейска валута, като бе представено становището „Национален план за въвеждане на еврото“, изготвено от Икономическия и социален съвет на Република България.