Отговори на въпроси във връзка с предизборните кампании за изборите за президент и вицепрезидент на Република България и за Народно събрание на 14 ноември 2021 г.
Във връзка с постъпили въпроси в Сметната палата относно предстоящите избори за президент и вицепрезидент на Република България и за Народно събрание на 14 ноември 2021 г., становището на Сметната палата по тях е следното:
Сметната палата на Република България е орган за външен одит на бюджета и други публични средства и дейности с основна задача - да контролира надеждността и достоверността на финансовите отчети на бюджетните организации, както и законосъобразното, ефективно, ефикасно и икономично управление на публичните средства и дейности. Тя изразява становища само в обхвата на своята компетентност като единствената форма, под която осъществява правомощията си е одитът. По тази причина, изразеното становище има експертен характер и се основава на разпоредбите в относимата нормативна уредба.
Въпрос 1: Когато кандидат за народен представител използва личен автомобил разходите, които реализира за гориво във връзка с предизборната кампания, следва ли да се отчитат като разход в отчетите на коалицията пред Сметната палата?
Отговор: Когато кандидат за народен представител използва личен автомобил, разходите за гориво във връзка с предизборната кампания, които той заплаща следва да се отчитат в отчета по чл.172, ал.1 от Изборния кодекс, тъй като представляват непарична вноска на кандидата, респективно са приход за коалицията. В случай, че горивото се заплаща от партия, която е част от коалицията, в отчета се отчитат като приход за коалицията - приходът е под формата на непарична вноска на партия, участваща в коалицията. В разходната част на отчета на коалицията, сумите за гориво се посочват в раздел II Извършени разходи за предизборната кампания, 1. Разходи за материали 1.2 Гориво.
Въпрос 2: Във връзка със задължението за подписване и подаване на декларация по чл. 169, ал. 1 от Изборния кодекс, в указания посочвате, че е допустимо подписване от страна на дарителя с електронен подпис, но не е уточнен видът на електронния подпис по смисъла на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ) – обикновен електронен подпис или квалифициран електронен подпис (КЕП). Допустимо ли е подписване на декларацията с обикновен електронен подпис (напр. попълване на две имена в полето за подпис, когато декларацията е под формата на онлайн формуляр)? Ако в електронния формуляр изрично е предвидена възможност за даване на съгласие по смисъла на чл. 13, ал. 4 от ЗЕДЕУУ и дарителят постави отметка, с която се съгласява обикновеният му електронен подпис да бъде приравнен на саморъчен подпис, ще бъде ли допустимо подаване на декларации с обикновен електронен подпис?
Отговор: При подписване и подаване на декларация по чл. 169, ал. 1 от Изборния кодекс няма правна пречка да бъде използван електронен подпис по избор, доколкото няма изрично законово изискване за ползване на квалифициран електронен подпис.
Въпрос 3: Ако дарител не е попълнил номер на лична карта в декларацията по чл. 169, ал. 1 ИК, това прави ли декларацията нередовна? Трябва ли да поискаме нова по-пълна декларация от лицето?
Отговор: Липсата на номер на документ за самоличност на декларатора в декларацията по чл.169, ал.1 от ИК не следва да влияе на редовността й, при условие, че са посочени ЕГН и три имена, тъй като чрез три имена и ЕГН може да се индивидуализира деклараторът.
Въпрос 4: Кой подава отчета до 30 дни след изборния ден, лицето, отговарящо за прихода, разхода и счетоводната отчетност по чл. 164, или представляващите коалицията?
Отговор: Съгласно чл. 172, ал. 1 от Изборния кодекс, отговорност за представяне на отчет за приходите, разходите и поетите задължения за плащане във връзка с предизборната кампания в срок от 30 работни дни след изборния ден носи лицето, което представлява партията или инициативния комитет, респективно лицата, които представляват коалицията.
Въпрос 5: Когато физическо лице извърши дарение на вещ в полза на коалицията, например настолен компютър, необходимо ли е в договора за дарение да се посочи стойността на вещта? При положителен отговор, по какви критерии се определя тази стойността на вещ, която не е придобита непосредствено преди извършване на дарението? Стойността на тези дарения има ли отношение (отчита ли се) спрямо ограничението на разходите по смисъла на чл. 165, ал. 1, т. 1 ИК?
Отговор: Когато физическо лице извърши дарение на вещ в полза на партия, коалиция или Инициативен комитет е необходимо да има информация за стойността на дарената вещ с оглед отчетност на финансирането на предизборната кампания, доколкото даренията са източник на финансиране съгласно чл. 162, т. 3 от ИК. Остойностяването на получени непарични дарения и/или непарични средства от кандидатите и членовете на инициативни комитети, се извършва по реда на чл. 23, ал. 5 от Закона за политическите партии, който препраща към Закона за счетоводството. Съгласно чл. 165, ал. 6 от ИК в общия размер на средствата, които партиите, коалициите и инициативните комитети имат право да разходват за всяка предизборна кампания, се включват всички източници по чл. 162 от ИК.
Въпрос 6: В случай че коалиция получи дарения на стойност над 3 000 000 лв., какви са задълженията на коалицията за горницата над тази сума – да възстанови суми на дарители или има право да ги задържи за целите на бъдещи избори на тази коалиция?
Отговор: Съгласно чл.165, ал.1, т.1, б. “а“ от ИК, общият размер на финансирането на предизборна кампания на партиите, коалициите и инициативните комитети не може да надхвърля 3 000 000 лв. за коалиция при провеждане на избори за народни представители за Народно събрание. Правилото по чл. 165 от ИК е императивно и вменява на политическите субекти задължение да ограничат финансирането на съответната кампания, респективно разходването на средства, до посочените размери. Нарушаването на това правило е скрепено със санкция (чл. 476 от ИК). При достигане на максималния размер на финансирането на предизборната кампания, сумите над този размер следва да бъдат върнати.
Въпрос 7: Ако физическо лицe иска да направи дарение под формата на осигуряване ползването на конферентна зала на хотел, как се отчита това дарение:
- Чрез договор за дарение между физическото лице и коалицията, като сумата за наема на конферентната зала се заплаща от физическото лицe, на което от хотела издават фактура;
- Чрез договор за дарение с физическото лице, в който е посочено, че то ще заплати конферентната зала, като фактурата се издава на името на партия от коалицията?
Отговор: Ако физическо лице иска да направи дарение във връзка с предизборна кампания под формата на осигуряване ползването на конферентна зала на хотел, това ще представлява непарично дарение което, на основание чл. 162, ал. 1, т. 3 от ИК, е допустим източник на финансиране. В този случай ще важи и изискването при разход на средства над 1000 лв. това да става по банков път, като партията, коалицията или инициативния комитет, за чиято предизборна кампания е направено това непарично дарение е длъжна в законоустановения срок да публикува в единния публичен регистър по чл. 171 от ИК името на дарителя, който е платил разхода и неговия размер. В случаите, когато платежните документи се издават на името на физическо лице, което иска чрез това плащане да направи непарична вноска за предизборната кампания на коалицията, е необходимо недвусмислено в договора или платежните документи да бъде направена референция към конкретната предизборна кампания и към конкретната коалиция.
Относно изпълнението на задълженията на доставчиците на медийни услуги
На 10.10.2021 г. на страницата на Сметната палата на Република България е публикувано съобщение, свързано с отчитането на предизборните кампании за изборите за президент и вицепрезидент на Република България и за народни представители, насрочени за 14.11.2021. В него е посочено, че политическите субекти, регистрирани за участие и в двата вида избори, в изпълнение на чл. 171, ал. 3 и ал. 4 от ИК, следва да изпращат в Сметната палата в указания срок и начин информацията за включване в регистъра поотделно за всеки от двата вида избори. Пояснено е, че в изпълнение на чл. 172, ал. 4 от ИК политическите субекти, регистрирани за участие и в двата вида избори, е необходимо да представят пред Сметната палата отчет по чл. 172, ал. 1 от ИК поотделно за всеки от двата вида избори.
Така възприетият подход на отделното отчитане на предизборните кампании следва да се приложи и по отношение на доставчиците на медийни услуги, тъй като задълженията им по чл. 172, ал. 2 и чл. 180 от ИК са в пряка връзка със задълженията на политическите субекти да представят отчети по чл. 172, ал. 1. Принципът на отделното отчитане за всеки от двата вида избори е възприет с оглед разпоредбата на чл. 165 от ИК, която определя максимален размер на финансиране поотделно за всеки вид избор, който ИК предвижда, следователно и отчитането следва да е поотделно.
По отношение на задължението на доставчиците на медийни услуги по чл. 180 от ИК:
Въпрос 1: Допустимо ли е доставчиците на медийни услуги да обявяват информацията по чл. 180 от ИК общо за двете предизборни кампании, или е необходимо информацията да се обявява отделно за всяка от тях?
Отговор: Информацията по чл. 180 от ИК се обявява отделно за съответната предизборна кампания.
Въпрос 2: В случай, че е необходимо информацията по чл. 180 от ИК да се обявява отделно за всяка кампания, когато с един материал се извършва предизборна агитация за двата вида избори, достатъчно ли е обявяването на данните за договора, сключен във връзка с този материал, в информацията само за единия вид избори или е необходимо обявяването им в информацията и за двата вида избори?
Отговор: Договорът, с който се възлага излъчването/публикуването на агитационен материал следва да дефинира ясно за коя предизборна кампания се отнася съответния материал, т.е. още при сключване на договора страните следва да са наясно, че информацията за предоставените услуги от медийните доставчици ще се изисква за съответната предизборна кампания, за която е реферирано в договора.
По отношение задължението на доставчиците на медийни услуги по чл. 172, ал. 2 от ИК:
Въпрос 1: Информацията за предоставените услуги за двете предизборни кампании следва ли да се представя общо за двете предизборни кампании и отделно за всяка от тях?
Отговор: Информацията за предоставените услуги за двете предизборни кампании следва да се представя поотделно за всяка от тях, в зависимост от това за коя от предизборните кампании се отнасят услугите.
Въпрос 2: В случай, че е необходимо отделно представяне на информацията за всяка предизборна кампания, когато с един материал се извършва предизборна агитация за двата вида избори, следва ли данните за този договор да се представят в информацията за всяка отделна предизборна кампания или е достатъчно включването им в информацията, предоставена по отношение на едната предизборна кампания?
Отговор: Договорът, с който се възлага излъчването/публикуването на агитационен материал, следва да дефинира ясно за коя предизборна кампания се отнася съответния материал, т.е. още при сключване на договора страните следва да са наясно, че информацията за предоставените услуги от медийните доставчици ще се изисква поотделно за съответната кампания.
По отношение на въпроса „Следва ли заявяването в агитационен материал за единия вид избори на подкрепа за кандидат(и), явяващи се на другия вид избори, да се разглежда като предизборна агитация и за двата вида избори в един агитационен материал?“ следва да се има предвид, че Сметната палата не е компетентна да разглежда и да се произнася относно съдържание на агитационен материал. Контролът, който осъществява Сметната палата във връзка с изборния процес, е по отношение на финансирането на изборите и се осъществява въз основа на представените от участниците в изборите документи.