Неправилни отчитания за 3,56 млрд лв. са коригирани с финансовите одити на годишните финансови отчети на бюджетните организации за 2019 г.

Сметната палата изготви обобщен доклад за резултатите 266 финансови одити на годишните финансови отчети на бюджетните организации за 2019 г., които бяха извършени през 2020 г.

По време на финансовите одити са коригирани неправилни отчитания във финансовите отчети на бюджетните организации в размер на 3,56 млрд. лв. Причината за това е възможността, която даде Сметната палата, по време на самите одити да се коригират установените от одиторите неправилни отчитания. Това е обяснението и за изразяването на немодифицирано мнение за значителна част - 88% от общия брой изразени мнения  върху финансови отчети.

Целта на корекциите е годишният финансов отчет да дава вярна и честна представа за финансовото състояние, финансовите резултати от дейността и паричните потоци на бюджетната организация, а оттам да бъде и надеждна база за вземане на управленски решения на институционално, регионално и национално ниво.

Броят на отрицателните мнения е намалял с 97%. За сметка на това немодифицираните мнения са нараснали с 65%. Най-съществена промяна се наблюдава при общините, при които немодифицираните мнения са се увеличили със 116%.

Сметната палата констатира следните слабости при изготвяне на финансовите отчети:

-В министерства и ведомства, държавни висши училища и общини се допускат сходни неправилни отчитания при класифицирането на приходите и разходите, активите и пасивите по съответните параграфи и подпараграфи от ЕБК и сметки от СБО. Като основна причина  определяме честата промяна в изискванията на нормативната уредба, включително поради недостатъчно изчерпателните указания от Министерството на финансите по нейното прилагане (например, определението за прилежащи към сгради и съоръжения земи, класифицирането на определени групи дълготрайни активи и др.).

-Неспазване на указанията на Министерството на финансите относно задължението за извършване на преглед за обезценка на дълготрайните активи и за провизиране на вземанията в зависимост от степента на събираемост, а също и за задбалансово отчитане на поетите и реализирани ангажименти и/или възникналите нови ангажименти за разходи, условни вземания и задължения;

-Проблеми при идентифицирането и прилагането на относимите принципи от Закона за счетоводството.

Сметната палата констатира следните слабости при организацията на счетоводната отчетност:

•Относителният дял на изразените модифицирани (квалифицирани и отрицателни) мнения е най-висок при финансовите одити на ГФО на общините, което е индикатор за недостатъчен административен капацитет.

•Липсва изискване за генериране на унифицирана база данни в подходящ електронен формат, съдържаща всички счетоводни записвания на начислена и касова основа в системата на първостепенния разпоредител с бюджет. Въпросът бе поставен от Сметната палата на заседание на Консултативния съвет по контрол и одит в публичния сектор през 2021 г. Използването на единна база за съставяне на финансовия отчет намалява риска от технически грешки при изготвянето и обобщаването на информацията за ГФО, осигурява проследимост и не ограничава обхвата на одита, при който се използват специализирани одиторски софтуерни продукти.

•Неефективен вътрешен контрол от страна на първостепенните разпоредители с бюджет върху воденето на счетоводна отчетност и бюджетната дисциплина на разпоредителите от по-ниска степен.

Посочените слабости при организацията на счетоводната отчетност са идентифицирани и при извършването на одитите на ГФО за 2018 г. и 2017 г. За тях е информирано своевременно Министерството на финансите.