Заместник-председателите на Сметната палата Горица Грънчарова-Кожарева и Тошко Тодоров участваха в конференция на тема „Как да превърнем кръговата икономика в работеща? Свързване на политика, право и практика“. Конференцията, която се проведе на 20 и 21 март 2019 г. Рим, Италия, събра представители от различни организации и институции от публичния и частния сектор от 18 държави, сред които Белгия, Чехия, Словакия, Полша, Естония, Холандия, Италия, Испания, Финландия, Литва, Румъния, Обединеното кралство.
Форумът бе организиран от Мрежата на ЕС за въвеждане и прилагане на екологичното право и се проведе в Института за опазване на околната среда и проучвания (ISPRA) – Италия. Институтът е не само публична организация с национално значение под егидата на Министерството на околната среда, територията и морето в Италия, но осигурява значителна подкрепа на Европейската комисия с данни и информация за целите на разработване на европейската политика по околна среда.
Представен бе Наръчник (ръководството) за регулациите, свързани с иновациите за кръгова икономика - превенцията и рециклирането на отпадъци.
Документът е разработен в 6 основни части:
- „Въведение“, в което е представена информация за потенциалните потребители на ръководството, както и обща информация за начина на ползването му;
- „Правна рамка“ за основните регулации в областта с техните последни изменения, а именно Рамковата директива за отпадъците; Директивата за емисиите от производството 2010/75/ЕС; Директива 2009/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. за трансграничния превоз на опасни отпадъци и Регламента за регистрацията, оценката, разрешаването и ограничаването на химикали ЕО 1907/2006;
- Координацията и кооперацията между заинтересованите страни, стратегии за кръгова икономика, проактивната работа с бизнеса и информация за управлението на риска;
- „Роля на администрацията, отговорна за разработването на политиките“, както и начините за разработване на преференциални политики за околната среда;
- „Гледна точка и перспективи за бизнеса“, в която са представени нуждите на бизнеса от специфична правна рамка и възможностите за „умното“ им прилагане;
- „Пластмаси“ - за проблемите в политиките и регулациите в областта на управление на производството и отпадъците от пластмаси, както и набор от мерки и области за устойчивото им ползване.
Становището си в подкрепа на Наръчника изразиха от името на Европейската комисия г-н Джордж Кастило, отдел „Управление на отпадъците“ към главна дирекция „Околна среда“, както и г-н Пьотър Барзак и г-жа Франческа Карлсон от Европейското бюро по околна среда.
Делегацията на българската Сметната палата взе участие в три паралелни сесии по темите:
- „крайни отпадъци и вторични продукти“;
- „насърчаване на кръговите иновации за продуктите от пластмаса“ и
- „майсторския клас за насърчаване на иновациите в кръговата икономика“.
Консенсусните решения, взети от участниците в конференцията, са насочени към необходимостта от:
- засилване на сътрудничеството между бизнеса, администрацията, в чиято компетентност се включва разработването на политиките в областта на околната среда и научно-изследователските центрове за развитие на икономиката;
- обединяване на усилията на цялото общество за подобряването на управлението на дейностите по опазване на околната среда, включително от страна на бизнеса и администрацията, отговорна за разработването и приемането на политиките в областта, независимо от разликата в структурата и мандата на институциите и различните национални приоритети;
- Всеки регулатор се нуждае от цялостна стратегия за постигане на целите си, включително от добър пилотен проект за тестване на своите решения;
- необходимо е насърчаване на иновациите в икономиката, насочени към намаляване на крайните отпадъци и страничните продукти от производствата, с комплексен подход, а не само чрез мерки, като увеличаване на таксите за обезвреждане (депониране, преработка или транспортиране) на отпадъците;
- перспективите пред бизнеса за насърчаване на иновациите и кръговата икономика са на база на глобалния обмен на информация и добри практики, за развитието на което европейските регулаторни органи следва да положат допълнителни усилия;
- за гарантиране на успеха на общите усилия на европейските страни е необходимо да се въведе „приоритизация“ на престъпленията срещу околната среда - например съобразно опасността на отпадъците, обемъта и др.