Конституционният съд обяви за противоконституционно отнемането на сградата на ул. „Антим І”

На основание чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията на Република България Конституционният съд реши:

"Обявява за противоконституционна разпоредбата на параграф 92, ал. 2 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за горите, обн. ДВ бр.43/29.04.2008 г. в частта: "представляващ осеметажна административна сграда, находяща се в гр. София, район "Възраждане", ул."Антим I" № 17, подробно описана в акт за публична държавна собственост № 00440/18.XI.1997 г. на областния управител на област София".

Конституционният съд взе това решение на 8 юли 2008 г. по конституционно дело №4/2008 г., образувано на 03.06.2008 г. по искане на главния прокурор на Република България за установяване противоконституционност на разпоредбата на параграф 92, ал.2 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за горите (обн. ДВ, бр. 43/29.04.2008 г.) С тази разпоредба Народното събрание задължаваше Министерския съвет в тримесечен срок да предостави за управление на Държавната агенция по горите сградата на ул."Антим I" № 17, в която са настанени Софийската апелативна прокуратура, структури на Сметната палата, Регионален инспекторат по образование - гр. София, и други държавни органи.

“Сметната палата е конституционно установен държавен орган. Конституционният статус на тези органи не може да бъде накърняван и тяхната дейност не може да бъде затруднявана чрез произволно отнемане на ползвания от тях сграден фонд”, изтъкват конституционните съдии.
Сред изложените съображения за взимането на горното решение Конституционният съд посочва още:

"Народното събрание не може да изземва оперативни управленски функции на Министерския съвет по стопанисване на държавното имущество, състоящи се в неговото предоставяне, отнемане, преразпределяне. По този начин се променя конституционно установеният баланс между властите, като се отнемат правомощия, които Конституцията е възложила на изпълнителната власт. Това е в пряко противоречие с възприетия от основния закон принцип за разделение на властите (чл. 8 от Конституцията)."

“Едностранното издаване на административни актове, чрез които се осъществява дейността по организиране стопанисването на държавното имущество, създава условия за пренебрегване на конституционноправния престиж на другите висши държавни органи и води до неговото накърняване. Непосредствена последица от това са възможни затруднения и дори евентуалната практическа невъзможност за функционирането на държавните институции. За да се предотврати настъпването на подобни недопустими от гледна точка на основния закон последици, е необходимо издаването на подобни актове да става след постигане на съгласие със заинтересуваните институции....”, „...а такова съгласие нито е искано, нито е давано,” изтъква Конституционния съд.