Българската сметна палата разшири обхвата на дейността си по одита на публичния дълг

2.06.2005 г.

Българската сметна палата разшири значително обхвата на провежданата досега дейност по одит на дълга през последната година, след като институцията бе приета за член на Международния комитет на ИНТОСАЙ по публичния дълг и бе извършен  пилотен одит по ръководството на Сметната палата на Германия. Това стана ясно по време на  представянето на българския опит при опита на публичния дълг.

Срещата на ИНТОСАЙ на публичния дълг се състоя в София на 2 и 3 юни 2005 г. Тя бе открита от г-жа Свилена Симеонова, член на Сметната палата и Артуро Гонзалес де Арагон, председател на Комитета на ИНТОСАЙ по публичния дълг и върховен одитор на Мексико. Проблемът с публичния дълг е изключително сложен, заяви г-н Арагон, който посочи, че международното сътрудничество може да бъде основен ориентир в работата на отделните страни по проблема.

Българският опит в одита на дълга бе представен от Васил Йорданов, главен одитор в Сметната палата. Одитирането у нас се извършва на две равнища – макрониво и микрониво. На макрониво се извършва одит на уреждане на вземанията към други държави и одит на държавния, държавно-гарантирания и общинския дълг.  България има вземания от над 30 държави в света, които датират отпреди 1990 г. Миналата година е бил уреден дългът с Йемен. На микрониво се одитират отделни заеми от кредитори – държавни или държавно-гарантирани елементи на дълга.

Наблюдава се положителна тенденция на съотношението между дълга и брутния вътрешен продукт. Подобрява се и процесът на планиране на разходите за лихви. Цялостната тенденция е на намаляване процентно на външния дълг спрямо вътрешния дълг, обясниха одиторите.

Прогнозата е за намаляване на дълга и това се дължи на обратното изкупуване на някои от емисиите и на заложените в законодателството лимити на размера на дълга. В Закона за държавния дълг има изискване размерът на новия държавен дълг за всяка следваща година да не бъде по-голям от този в края на предходната година.

Германската Сметна палата е помогнала на българската да бъдат въведени процентни съотношения между дълга и бюджетните показатели, за да се проследи динамиката на развитието на процесите в бюджета. Първата е така наречената квота на плащанията, която следи съотношението на плащанията по външния дълг към приходите от износа на страната. Това съотношение намалява, което е положителна тенденция. Втората квота е лихвената, която отчита съотношението на лихвените разходи към разходната част на бюджета, които също намаляват. Това се дължи на намалените плащания по външния дълг, както заради двете сделки по замяна на част от брейди-облигациите, така и заради предсрочното погасяване на част от брейди книжата през последната година.

Останалите три квоти са лихвено-данъчната, капиталовата квота и социалната. Те отчитат съответно съотношението на лихвените плащания към данъчните приходи; капиталовите разходи, свързани с съфинансиране от бюджета по различни проекти, и съотношението на социалните разходи към общите разходи. 

Плащанията по държавните заеми винаги са в срок, но има закъснения по отношение на крайните бенефициенти и там трябва да се вземат мерки, тъй като това води до удължаване на срока, плащане на лихви по кредити и объркване на графика за съфинансиране Един от заемите, които одитира Сметната палата и където има закъснение, е заемът на разширение на летище София.

На микроравнище изборът на това кой заем да бъде одитиран се извършва по отношение на значимостта му, закъснение с графика или проблеми с плащанията. Критериите, по които се извършват проверките, е: законосъобразност на поемане на дълга, редовност на клаузите на договора с европейското законодателство, анализ на договорните отношения и одит на изпълнение на проекта.

Одиторите от българската Сметна палата запознаха колегите си с формирането, управлението и отчитането на фискалния резерв и бюджетния излишък.