Българската сметна палата участва в паралелен одит „Работна сила 2030 – Предизвикателства и възможности“ с още шест ВОИ в рамките на ЕВРОСАЙ

Българската сметна палата е една от седемте Върховни одитни институции, извършили паралелен одит на предизвикателствата и възможностите пред пазара на труда, дължащи се на значителни и бързи промени в световен мащаб.

„Работна сила 2030 – Предизвикателства и възможности“ е паралелен одит под егидата на стратегическа цел 1 на EUROSAI – „Подкрепа на ефективни, иновативни и подходящи одити чрез насърчаване и посредничество на професионалното сътрудничество“. Проектът е ръководен от ВОИ на Израел и в него участват и ВОИ на България, Финландия, Италия, Северна Македония и Република Корея (от ASOSAI), както и Европейска сметна палата - ЕСП.

Проектът започва през март 2019 г., когато е представен на III-та съвместна конференция на EUROSAI и ASOSAI в Йерусалим (Израел). Сътрудничеството включва срещи в Хелзинки (Финландия) през септември 2019 г., втора среща в Тел Авив (Израел) през януари 2020 г. и трета среща - проведена виртуално и водена от ВОИ България - през октомври 2020 г. ВОИ Израел създава и онлайн платформа за сътрудничество, където участващите ВОИ могат да провеждат дискусии и да споделят информация и материали.

Теми на Workforce 2030:

Паралелният одит първоначално се фокусира върху три теми:

- Образователната система и висшето образование - Как се подготвят за промените на пазара на труда?

- Професионално обучение и обучение за възрастни - Как правителствата приспособяват своите планове за професионално обучение към развиващите се и изчезващи професии и индустрии? Как се справят с нарастващата нужда от преквалификация, повишаване на квалификацията и учене през целия живот за възрастни?

- Правителствено планиране - Как правителствата се справят с пазарните неуспехи и планират инвестициите си в условията на динамичен пазар на труда?

Във връзка с тези три теми се появи четвърта тема:

– Дигитални умения – Как правителствата насърчават дигиталните умения на различни нива за деца и възрастни?

Всяка участваща ВОИ избра върху кои теми да съсредоточи своя национален одит. Различните теми се припокриват. Следващата фигура представя разпределението на одитите и прегледите, които формират този консолидиран доклад, по различните теми:

Българската сметна палата участва със своя национален одит по темата „Професионално обучение и обучение за възрастни“.

Одит Професионално обучение на възрастни – ВОИ на България

Ключови констатации

Готовност за преодоляване на предизвикателствата пред работната сила

Изготвените в периода 2017-2019 г. средносрочни и дългосрочни прогнози за търсенето и предлагането на труд успешно идентифицират ключови предизвикателства пред политиката на пазара на труда.

Предизвикателства пред политиката на пазара на труда, очертани в прогнозата до 2034 г.

Проучването на потребностите на работодателите от работна сила се нуждае от усъвършенстване

 През 2018 г. започва прилагането на механизъм за проучване на потребностите на работодателите от работна сила на областно ниво. Изследванията не се характеризират с висока степен на заинтересованост от страна на работодателите, въпреки предприетите действия за осигуряване на представителност на изследването и промяна в дизайна на проучването след пилотната му реализация.

Прилагани са разнообразни способи за проучване на потребностите на работната сила от обучения на възрастни, но те все още не подпомагат достатъчно ефективно управлението на политиката на национално ниво

Възможностите на Агенцията по заетостта и териториалните ѝ структури за самостоятелни проучвания на потребностите от обучения са ограничени върху регистрираната работна сила в бюрата по труда като търсещи работа лица, а това е само част от работната сила.

Националната база данни за пазара на труда и Европейския социален фонд на Агенцията се нуждае от съществено надграждане и усъвършенстване, за да подпомага ефективно и ефикасно процеса на управление.

Системата за прогнозиране на професиите, които ще се търсят в бъдеще не е изградена в пълнота

Националният трудов пазар се характеризира с проблемите на застаряващата работна сила, които предстои да се задълбочават в средносрочен и дългосрочен план, както и с количествени несъответствия между търсенето и предлагането на труд и най-вече на качествени дисбаланси в знанията, уменията и квалификацията. В резултат - все по-голяма част от работодателите изтъкват недостига на квалифицирана работна ръка като ключов проблем на бизнеса.

Националната система за оценка на компетенциите също е полезен  инструмент, който може да се надгради и популяризира повече

Националната система за оценка на компетенциите е интернет базирана информационна система, която към края на 2019 г. предоставя компетентности профили на над 370 ключови длъжности в 25 икономически сектора, практически e-инструменти за оценка на компетенции, анализ и оценка на длъжности и е-обучения за развитие на компетенциите. Платформата е безплатна и публично достъпна с възможности за регистрация като индивидуален потребител или организация, но 84 % от хората в страната обаче не са чували и не знаят нищо за системата, което е индикатор за необходимост от по-добро популяризиране.

През периода 2017-2019 г. са предприети действия за въвеждане и  изграждане на механизми, целящи преодоляване на недостига от специалисти на пазара на труда, но е твърде рано да се направи обективна оценка на тяхната ефективност.

През 2018 г. от Министерството на образованието и науката e изготвен първият списък на специалностите от професии, с очакван недостиг от специалисти на пазара на труда. Определянето на специалностите на базата на средносрочни прогнози и потребности с времеви хоризонт до 3 години не създава условия за предприемане на изпреварващи действия за намаляване и недопускане на недостиг в дългосрочен план. Трудности при разработването и актуализирането на списъците през одитирания период, произтичат и от:

             липса на информация и официални анализи за изчезващите професии и професиите на бъдещето в България;

             липса на информация за специалностите, които са значими за икономическото развитие на страната, в т.ч. на регионално и секторно ниво;

             недостатъчно добро мотивиране от страна на министерствата и работодателските организации на предложенията за включване на нови специалности и голямата раздробеност на специалностите в Списъка на професиите за професионално образование и обучение, който към средата на 2020 г. съдържа 47 професионални направления, 249 професии и над 550 специалности.

Визията и целите на политиките за развитие на страната до 2030 г. са фокусирани и върху качеството на човешкия капитал, но не се добива увереност, че са ясни мащабите на необходимостта от преквалификация и повишаване на квалификацията на работната сила. 

Процесът е затруднен от липсата на целенасочени анализи на изчезващите и новопоявяващите се професии и липсата на изградена цялостна система за прогнозиране на бъдещите умения, необходими за пазара на труда.

Ефективност на професионалното ориентиране и обучението за възрастни в контекста на учене през целия живот

Насърчаването на ученето през целия живот е сред приоритетите и стратегическите цели на публичните власти в България още от 2008 г. но напредъкът през последните 12 години е незначителен и националната цел за 2020 г. за участие на възрастни в образование и обучение няма да бъде постигната.

Недоброто място на България по отношение на стойностите на повечето от международно сравнимите показатели в областта на ученето през целия живот я поставят в ситуация на страна, която трябва да догонва средните европейски постижения в периода и след 2020 г. Необходимо  е да се полагат трайни усилия за цялостно подобряване на качеството и ефективността на националната система за образование и обучение. През 2019 г. България остава на предпоследно място от страните от ЕС по показателя за дял на населението на възраст 25-64 г., участващо в образование и обучение. Резултатите на страната ни са близо шест пъти по-ниски от средните за ЕС, а спрямо водещите страни като Швеция и Финландия - между 17 и 15 пъти. 

Слабото участие на възрастни в учене през целия живот не позволява пълното използване на техния потенциал за посрещане на текущите потребности на бизнеса от квалифицирана работна ръка.

Резултатите от проведеното за целите на одита национално представително проучване показват, че сред населението в страната (особено лицата над 50 г.) липсва нагласа за учене през целия живот. Нисък (под 10 на сто) остава делът на посещаващите курсове за повишаване на квалификация/компетентност, а 68 на сто от хората не знаят от къде помагат да получат информация за провежданите обучения за придобиване на професионална квалификация.

Бариери пред участие във форма на обучение за образование или повишаване на квалификацията

В България все още обучението на работниците и служителите, провеждано от страна на работодателите, е по-слабо развито и е практика основно в големите предприятия, за разлика от малките и средни предприятия. В тази връзка е необходимо да се предвидят допълнителни стимули за работодателите в микро, малките и средни предприятия за включване в обучение на техните служители с цел повишаване на квалификацията и уменията им.

За постигане на стратегическите цели на Националната стратегия за учене през целия живот 2014-2020 г. е необходимо да се извършат съществени промени в политиката за учене през целия живот, както по отношение на подобряване на информираността на населението за ползите от професионална квалификация и обученията за повишаването ѝ, така и чрез повишаване на стимулите за участие в образование и обучение, подобряване на материалната база, подготовката на кадри за осъществяване на обученията, промяна в нормативната уредба и др.

Системата за професионално ориентиране на възрастни в България все още не подпомага ефективно лицата за реализация на пазара на труда.

Независимо че дейностите са предназначени за всички лица – безработни, заети и учащи, услугата по професионално ориентиране в периода 2017-2019 г. се предоставя основно на безработни лица.

В периода 2017-2019 г. не е осигурена достатъчна публичност на информацията за услугите по професионално ориентиране, в резултат на което те не са познати на гражданите и използването им е сравнително ограничено. Под 10 на сто е делът на лицата, използвали услуги за кариерно развитие.

Независимо че от Агенцията по заетостта е изградена Информационна система, в която е предвидено да се съдържа и информацията за предоставените услуги по професионално ориентиране от всички поделения и служители на агенцията, тази информация не се въвежда от Кариерните центрове към Дирекции „Регионална служба по заетостта“, както и за всички групи търсещи работа лица, включително от останалите поделения на агенцията.

Липсата на информация за реализацията на ползвателите на услугите води до невъзможност за адекватна оценка на ефективността на професионално ориентиране и подобряване на дейността от страна на отговорните институции.

Обученията за възрастни не са използвани достатъчно ефективно като способ за промяна на характеристиките на работната сила и преодоляване на дисбаланса между търсенето и предлагането на пазара труда.

Към 31.12.2019 г. в страната все още не е изградена национална система за наблюдение на прехода на завършилите професионално образование и обучение към пазара на труда и към по-нататъшно образование и обучение.

Състоянието на индикаторите за работещи бедни, дигитални умения, ползване на чужди езици, придобиване на степен на професионална квалификация и тенденцията им на развитие, в т.ч. и спрямо останалите държави от ЕС, показват, че е необходимо преосмисляне на прилаганите мерки, за да се въздейства за повишаване качеството на работната сила в отговор на променящите се изисквания на пазара на труда. Ниските нива на дигитални умения намаляват възможностите на лицата да упражняват по-квалифициран труд.

Необходими са сериозни усилия за преодоляване на това състояние на „изоставаща страна“ и постигане на заложената до 2030 г. национална цел за достигане на средното за ЕС ниво на индекса за навлизане на цифровите технологии в икономиката и обществото.

Ползването на чужди езици в България е по-ниско в сравнение със средното за ЕС, като глобализацията на съвременния свят налага тази ключова компетентност като необходимо условие за по-качествена заетост.

В страната все още не е изградена цялостна система за осигуряване качеството на професионалното образование и обучение, като липсата на всеобхватни анализи от отговорните институции също затруднява процеса на управление.

Препоръки

В резултат от извършения одит на министъра на труда и социалната политика и министъра на образованието и науката са дадени общо 49 препоръки, насочени към:

-              подобряване на аналитичния и прогностичен процес за развитието на пазара на труда и потребностите от работна сила, в т.ч. и за обучения за възрастни;

-              доизграждане и поддържане на система за прогнозиране на обществените потребности от определени професии, умения и компетенции, вкл. в перспективни и ключови за икономиката отрасли;

-              синхронизиране на стратегическите цели за участие на възрастните в образование и обучение и осигуряване на необходимите условия за ефективен мониторинг на изпълнението;

-              повишаване на ефективността на услугите по професионално ориентиране и гарантиране правото на търсещите работа лица на ползване на публична услуга по професионално ориентиране с еднакво качество;

-              повишаване на ефективността на политиката за обучение на възрастни;

-              осигуряване на необходимите предпоставки за превръщане на валидирането в ефективен инструмент за улесняване на достъпа до пазара на труда.

Заключения

Действията на Министерството на труда и социалната политика и Министерството на образованието и науката, насочени към адекватното адресиране на нарастващата нужда от нови знания и умения, преквалификация и обучение през целия живот с цел по-добра реализация на лицата на пазара на труда не са достатъчно ефективни. Необходими са допълнителни усилия за постигне успешно справяне с предизвикателствата пред работната сила, породени от развитието на информационните технологии и демографските промени, които предстои да се задълбочават в средносрочен и дългосрочен план. Ефективното преодоляване на предизвикателствата, обаче, не зависи само от публичните власти, но и от нагласите, осъзнатостта и разбиранията на работодателите и самите граждани за значимостта на процеса за учене през целия живот.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНА ЧАСТ НА КООПЕРАТИВНИЯ ОДИТ: ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВАТА НА ПРОМЕНЯЩИЯ СЕ ПАЗАР НА ТРУДА И ШИРОКИТЕ ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА ОДИТ ОТ ВОИ

Икономическата криза и кризата на заетостта, произтичаща от пандемията на COVID-19, подчерта значението на инвестирането в човешкия капитал. От правителствата навсякъде зависи да реагират и да се подготвят за по-нататъшни трансформации в различните системи. Този доклад се стреми да допринесе за повишаване на осведомеността за предизвикателствата и възможностите на Работна сила 2030, в националните правителства на участващите ВОИ, както и в други страни. Участващите ВОИ признават разнообразието от проблеми, произтичащи от предизвикателствата на работната сила, и се ангажират да продължат да проверяват различни аспекти на тази тема.

Освен това пандемията от COVID-19 и последвалите икономически кризи и кризи на заетостта оказаха допълнителен натиск върху пазарите на труда, изисквайки още по-големи усилия от страна на правителствата. ВОИ имат правомощията и компетентността да държат своите правителства отговорни чрез актуални одити на променящите се предизвикателства, произтичащи от промените на пазара на труда. И накрая, ВОИ имат важна роля в опазването на препитанието и правата на гражданите, в насърчаването на Целите за устойчиво развитие и в осигуряването на ефикасност и ефективност на правителството – всички те са застрашени от постоянно променящите се изисквания от страна на работната сила. ВОИ могат да вземат водеща роля в насърчаването на решения към ново равновесие.

Линк към кооперативния одит