07.11.2020 г.

Върховната Сметна палата има принос за стопанския възход на България, постигнат в  периода на Българското чудо, както наричат първото десетилетие на XX век,  а също и и от 1925 до 1929 г., и  от 1935 до 1940 г. на XX век. Обяснението е, че в тези периоди е постигната финансова стабилност и бюджетна дисциплина, за които палатата като орган на парламента упражнява сериозен контрол. Това разкри доц. Даниел Вачков, директор на Института за исторически изследвания при БАН в съвместната рубрика на Сметната палата и Дарик радио по случай 140-та годишнина от създаването на институцията и 25-годишнината от нейното възстановяване.

Върховната Сметна палата е създадена с Търновската конституция имено с идеята да бъде основен орган на Народното събрание за контрол на изпълнителната власт за това как тя харчи парите, посочи доц. Вачков. Добре работеща Сметна палата е показател за финансовото здраве на една държава и за работеща демокрация, изтъкна той. За целта през всичките години от нейното създаване е търсен  балансът институцията да е независима от изпълнителната власт, за да може да я контролира, но и да не е безконтролна.

В своята история Върховната сметна палата има период, в който упражнява и предварителен контрол за всеки разход, а свръхразходите, т.е. допълнителните средства, се приемат от Народното събрание.

През 1924 г. Върховната сметна палата с нов закон се превръща и във финансов съд. Начело на палатата е авторитетният юрист Михаил Генадиев, от много известна фамилия от Битоля, брат на известния български политик Никола Генадиев. Пример за друга авторитетна личност, която застава начело на палатата и е емблематична за Съединението на България, е д-р Георги Странски.

Във време на извънредни ситуации контролът на палатата се оказва решаващ. Доц Вачков сравни периодите на контрол по време на Първата световна война, когато той не е бил ефективен и са похарчени огромни средства и с този по време на Втората световна война, когато са изградени Войскови сметни палати към всяка армия и стриктно се следят разходите.

Чуйте и вижте цялото интервю:

https://darikradio.bg/prof-daniel-vachkov-v-sedmicata.html

Доц. Даниел Вачков е специалист по българска и обща икономическа, финансова и социална история на XX век. Член на Експертния съвет към Института за изследване на близкото минало, на Издателския съвет към БНБ. Преподавал е в периода 1991–1992 в Европейския университетски център в гр. Нанси, Франция.

Сред авторите на История на България 1919 – 1944, т. I, История на външния държавен дълг на България 1878 – 1990 г., автор и на учебници по история и цивилизация, справочници, публикувал над 60 студии и статии.