История

Сметната палата продължава традициите в бюджетния контрол на Върховната сметна палата, създадена със закон през 1880 г. и функционирала до 1947 г.

Първият български Закон за Върховната сметна палата е приет през 1880 г. от Второто обикновено Народно събрание. Законопроектът, внесен от министъра на финансите Петко Каравелов. На първо четене е разгледан на 9 декември, а на второ четене - на 14 декември. В дебатите по законопроекта видният български държавник Стефан Стамболов изрича знаменателната фраза по адрес на служителите на Върховната сметна палата:“Те треба да бъдат такива, на честността на които сме убедени всинца”. Официалното откриване на палатата става на 1 март 1881 г.

На 8 февруари 1883 г. е приет Закон за устройството и общото управление на Върховната сметна палата, изготвен по френски образец. С него се разширяват пълномощията на палата като освен към паричната отчетност контролът се насочва и към веществените държавни сметки.

На 30 януари 1885 г. е приет нов Закон за Върховната сметна палата, чийто вносител също е министър Петко Каравелов. Законът съдържа 76 члена и е в сила 40 години.

Функциите на върховната одитна институция се разширяват непрекъснато с течение на времето. Стига се до положение, че огромната като обем контролна дейност не може да се извършва експедитивно и ефективно при прекалено централизираната структура. Така се поражда необходимостта от приемането през 1925 г. на нов Закон за Върховната сметна палата и окръжните сметни палати. С него се постига необходимата децентрализация на контрола на Сметната палата. Създават се девет окръжни сметни палати, които  действат в районите на административните окръзи.

По-късно, с изменение на закона от 24 ноември 1934 г., окръжните сметни палати се заличават и се създават областни сметни палати. Върховната сметна палата и областните сметни палати получават правомощието да контролират цялостното изпълнение на бюджета на държавата, на бюджетите на всички градски и селски общини, на окръжните постоянни комисии, на градските и селските училищни настоятелства, на църковно-духовните учреждения и всички държавни автономни, обществени и благотворителни организации. Към Върховната сметна палата е създаден специален съд, чийто решения са били окончателни.

Компетентността и авторитетът на Върховната сметна палата и нейните поделения утвърждават позициите й в държавната йерархия. В началото на Втората световна война със Закона за произвеждане, оправдаване и контрол на войсковите разходи във военно време към всяка армия е била създадена Военна сметна палата. Единствената й задача е била да извършва окончателна проверка и отчитане на направените разходи от военните части.

Върховната сметна палата функционира до края на 1947 г., когато е преустановена дейността й. През следващата 1948 г. се ликвидират и службите на областните сметни палати.

Опит за възстановяване на Сметната палата се прави още в първите години на прехода към демокрация и пазарна икономика. На своето последно заседание на 2 октомври 1991 г. Седмото Велико Народно събрание приема Закон за Сметната палата. Президентът на Републиката обаче упражнява правото си на отлагателно вето и връща закона за ново обсъждане, но междувременно парламентът е разпуснат.

На 27 юли 1995 г. 37-то Народно събрание приема Закон за Сметната палата, с който се възстановяват традициите на бюджетния контрол в България. Съгласно закона Сметната палата се състои от председател и 10 члена с мандат от 9 години. На 13 октомври 1995 г. Народното събрание избира за председател на Сметната палата доц. Георги Николов, а на 24-ти ноември 2005 г. са избрани 10 члена на Сметната палата.

На 4 декември 2001 г. 39-то Народно събрание приема нов Закон за Сметната палата, с който нормативната уредба на българската върховна одитна институция се привежда в съответствие с международните одитни принципи и стандарти и регламентите на Европейския съюз.

На 7 април 2005 г. 39-ото Народно събрание избира за председател проф. Валери Димитров, а на 13 април 2005 г. – 10 члена на Сметната палата.

41-ото Народно събрание приема нов Закон за Сметната палата  на 24 ноември 2010 г., който влиза в сила на 04.01.2011 г. Съгласно този закон Сметната палата е в състав от председател с мандат 6 години и двама заместник-председатели с мандат 7 години. На 19 януари 2011 г. за председател е избран отново проф. Валери Димитров, а на 26 януари 2011 г. са избрани за заместник-председатели Валери Апостолов и Цветан Цветков.

През април 2014 г. е приет Закон за Сметната палата, с който се връща колегиалното начало в ръководството на върховната одитна институция - председател и 8 члена. На 30 април 2014 г. за председател на Сметната палата е избрана Лидия Руменова, а за членове - .Горица Грънчарова-Кожарева, Дилета Касабова-Токатлиян, доц. Евгения Пенкова-Панталеева, Златина Русева, Мустафа Занков, Стефка Михайлова, д-р Тома Дончев и Ширин Исмаил. 

43-то Народно събрание приема нов Закон за Сметната палата на 22 януари 2015 г., съгласно който действащата Сметна палата се състои от председател, двама заместник-председатели и двама членове - представители на Института на дипломираните експерт-счетоводители и на Института на вътрешните одитори.

На 26 март 2015 г. от Народното събрание за председател на Сметната палата е избран Цветан Цветков.

На  9 април 2015 г. от Народното събрание са избрани заместник – председателите Горица Грънчарова – Кожарева и Тошко Тодоров и членовете проф. Георги Иванов и Емил Евлогиев.

x images

За коректното визуализиране на тази страница е препоръчителна минимална версия
Internet Explorer 8.


Моля обновете версията на Internet Explorer или използвайте друг браузър.